Определение № 561 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 430/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 97 от 24.04.2012 г. по т. д. № 1118/2011 г. на Първо отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, с което е върната подадената от същия търговец частна жалба вх. № 2195 от 29.02.2012 г. срещу определение № 38 от 13.02.2012 г., постановено по посоченото търговско дело. Частният жалбоподател моли за обезсилване на обжалваното определение поради недопустимост, като твърди, че никога не е подавал частна жалба вх. № 2195 от 29.02.2012 г. срещу определение № 38 от 13.02.2012 г. по т. д. № 1118/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и че такова определение не е постановявано. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. Твърдението на частния жалбоподател, че по т. д. № 1118/2012г. на ВКС, І т. о. не съществува определение № 38 от 13.02.2012 г. и че срещу същото не е подавана частна жалба от страна на [фирма], [населено място], е в явно противоречие с фактите по делото. Посоченото определение, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 350 от 16.06.2011 г. по т. д. № 500/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, се съдържа на лист 31 от т. д. № 1118/2011 г. на ВКС, а депозираната срещу него частна жалба вх. № 2195 от 29.02.2012 г. на [фирма], [населено място] – на лист 35 от същото дело. С оглед на това, не може да се счете, че обжалваното определение № 97 от 24.04.2012 г. ВКС, І т. о. е недопустимо като постановено без сезиране на състава и при липса на предмет на обжалване. Освен допустимо, определението е и правилно, тъй като изводът на съда, че частният жалбоподател не е изпълнил дадените му с разпореждане от 01.03.2012 г. указания за представяне на документ за платена държавна такса 15 лв. по депозираната частна жалба, надлежно съобщени му на 14.03.2012 г. /видно от приложената разписка /лист 39/, е в пълно съответствие с данните по делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК