Определение № 3640 от 02.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 160/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 1136 от 09.03.2026 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 5193 от 08.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 13432/2023 г. по описа на Софийски градски съд, като осъжда В. М. Ж. да заплати на Ц. П. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920,32 евро. С молба вх. № 4978 от 12.03.2026 г., касаторът В. М. Ж., чрез адв. Б. Ц., е поискал ВКС да измени определението си в частта за разноските, като намали присъдения адвокатски хонорар, доколкото делото е приключило без да се разглежда по същество и да се извършват процесуални действия от ответната страна. Ответната страна по молбата Ц. П. П. в представен писмен отговор с вх. № 12527 от 15.06.2026 г., подаден чрез адв. И. М., взема становище за неоснователност на молбата. Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Определението, чието изменение се иска, е постановено в закрито заседание, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано. По същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на В. М. Ж., чрез адв. Б. Ц., срещу въззивно решение № 5193 от 08.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 13432/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20097866/20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 23736/2019 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от В. М. Ж. срещу А. М. Х., Ю. Т. П., А. П. Л. и Ц. П. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство по отношение на ответниците, осъществяващо състава на чл. 291, ал. 2 НК – даване по непредпазливост на неверни основно и допълнително заключение по гр. д. № 18084/2006 г. на Софийски районен съд, 28 състав, от вещото лице П. С. П.. С постановеното по делото определение съдът се е произнесъл по претенциите за разноски, сторени от страните в производството пред касационната инстанция. Предвид изхода на делото е счел, че разноски за касатора не се следват, но ответниците по касационната жалба имат право да им се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в размер от 920,32 евро в полза на Ц. П. П.. Решаващият състав е посочил, че искане за присъждането им е релевирано своевременно с отговора на касационната жалба, като е удостоверено надлежно и извършването на тези разходи. При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното определение в частта за разноските, доколкото поддържаното от касатора – молител, възражение за прекомерност, съдът приема за неоснователно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената защита от пълномощника на ответниците по касационната жалба е изготвяне на отговор по жалбата без процесуално представителство в открито съдебно заседание. В подадения отговор на касационната жалба с вх. № 298 от 05.01.2026 г., общият пълномощник на ответниците по жалба Ю. Т. П., А. П. Л. и Ц. П. П. – адв. И. М., е изложил подробно становище за неоснователност на касационната жалба, посочвайки позицията си по всички въпроси,свързани с допустимостта на касационното обжалване, поставени от касатора, както и по всички касационни оплаквания по чл.281 ГПК. В този смисъл основният обем работа по защита на доверителите си адвокатът е извършил в тази фаза на производството, поради което и обстоятелството, че не се е наложило представителство и защита и в открито съдебно заседание, не е основание за намаляване на дължимото възнаграждение. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е неоснователна. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството, съобразено е с характера на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, броя на ответниците по делото, както и броя и естеството на повдигнатите правни въпроси, а също и на квалификацията на адвоката, даваща му възможност за процесуално представителство пред касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,