Определение № 43 от 21.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 253/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧХД № 148/20178., по описа на Софийски районен съд и по внесена тъжба срещу И. А. Г. от М. В. Т. с претендирано извършено деяние по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, т.2, т.3от НК. С разпореждане № 349829/28.02.2018г. на съдия-докладчик по делото, съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен, съд за разглеждане на делото поради обстоятелството, че е изпълнено изискването много обвиняеми да живеят в района на другия съд, като се визира РС- Ботевград. Прави се позоваване и на местоживеенето на тъжителя. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.1 от НПК делото да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд. Съставът на Върховния касационен съд намери, че не са налице основанията на чл.43, т.1 от НПК, тъй като не е изпълнен критерият за множественост. Съобразно чл.36, ал.1 от НПК, като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението в тъжбата, мястото на извършване на престъплението е гр. София, откъдето е излъчването на предаването, в което частният тъжител е съзрял обидни действия за себе си. Единственото число по отношения на подс.Г. не може да се трансформира в множествено, законодателят е посочил различен критерий от използвания от съдията-докладчик. Местоположението на частния тъжител дори не е предвидено като основание в нормата на чл.43, т.1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, I НО,