Определение № 452 от 23.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 938/2025 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по повод частна жалба от адв. К. Г. – защитник на подс. Б. Д. Д. и подс. П. Д. Д. срещу разпореждане № 2962 от 16.09.2025 г., с което на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК е била върната жалбата на защитника срещу присъда № 63 от 13.05.2025 г. по ВНОХД № 7470/2024 г. на Софийски градски съд (СГС). Направено е искане за отмяна на атакуваното разпореждане и даване указания на въззивния съд да администрира касационната жалба на адв. Г.. Върховният касационен съд (ВКС), второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 05.06.2024 г. по НОХД № 5725/2019 г. Софийски районен съд (СРС) е признал подсъдимите Б. Д. и П. Д. за виновни в съучастие по между си и с неустановено по делото лице да са причинили средна телесна повреда на Х. Т., като подсъдимите са оправдани да са извършили престъплението в съучастие с третия подсъдим В. Т., който е оправдан по повдигнатото му обвинение за това престъпление. Подс. Б. Д. е оправдан и по повдигнатото му друго обвинение за деяние по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. По ВНОХД № 7470/2024 г. СГС е постановил присъда № 63 от 13.05.2025 г., с която отменил присъда на СРС по НОХД № 5725/2019 г. и вместо това признал подс. В. Т. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; признал подсъдимите Б. Д. и П. Д. за виновни в това да са извършили престъплението в съучастие с подс. В. Т., приложил чл. 66, ал. 1 НК по отношение подс. Б. Д. и потвърдил присъдата на СРС в останалата част. Срещу присъдата на СГС постъпили жалби от защитника на подс. Т. и от защитника на подс. Б. Д. и подс. П. Д.. Съдия от същия съд счел жалбите за подадени в срок, разпоредил връчване на препис от тях на другите страни и изпратил делото по компетентност на ВКС. С разпореждане № 1546 от 23.07.2025 г. на Председателя на трето отделение от Върховния касационен съд било отказано образуване на касационно производство пред този съд, т. к. преди изпращане на делото заедно с жалбите до ВКС не е извършена дължимата проверка дали окончателният съдебен акт на въззивния съд в частта му, касаеща Б. Д. и П. Д. попада сред актовете, подлежащи на касационен контрол по чл. 346, т. 2 НПК, доколкото въззивната присъда в частта относно тези подсъдими има характер на решение. Това е така, т. к. двамата подсъдими са били признати за виновни и осъдени в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК с първоинстанционната присъда, а с въззивния съдебен акт това обстоятелство е останало непроменено, като единствено е прието, че те са действали в съучастие с В. Т.. Затова е счетено, че става дума за изменение на първоинстанционната присъда в тази част, а не за нова такава по отношение на Б. Д. и П. Д.. На това основание било намерено, че жалбата на адв. Г. е процесуално недопустима и делото следва да бъде върнато на СГС за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК. С разпореждане № 2962 от 16.09.2025 г. на съдия от СГС жалбата на адв. Г., в качеството й на защитник на подсъдимите Б. Д. и П. Д. срещу присъда № 63 от 13.05.2025 г. по ВНОХД № 7470/2024 г. на СГС била върната. Частната жалба от защитника на подс. Б. Д. и подс. П. Д. е допустима, т. к. е подадена в законния срок от легитимиран правен субект, но разгледана по същество е неоснователна. Съобразно нормата на чл. 346, т. 2 НПК на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен онези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. От своя страна чл. 336, ал. 1 НПК урежда лимитативно случаите, в които второстепенният съд дължи произнасяне с присъда. Те са свързани с необходимост от прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция; с осъждане на оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; оправдаване на осъден от първоинстанционния съд подсъдим или оправдаване на подсъдим с налагане на административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на НК случаи или когато представлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. Доколкото в случая има осъден от втората инстанция подсъдим – В. Т., който е бил оправдан от първостепенния съд по повдигнатото му обвинение, това е определило вида на акта на СГС, а именно – присъда. Това е така, защото в случая е налице цялостно пререшаване на въпроса за вината на подсъдимия, който бива за пръв път признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. В останалите хипотези на чл. 336, ал. 1 НПК имаме поначало вярно решен въпрос за вината и отговорността на подсъдимия, поради което видът на съдебния акт е решение – арг. от чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК. В случая, относно подсъдимите Б. Д. и П. Д. имаме акт, който независимо, че е наименуван присъда, по същност и съдържание е решение, с което е изменена първоинстанционната присъда, т. к. с него не е решен по различен начин въпросът за виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Изменението в съдържанието на акта на СГС по отношение на подс. Б. и П. Д. не касае самото им осъждане и е функция от осъждането на подс. В. Т., поради което не обуславя възможност за тях за касационен контрол, т. к. за тях присъдата има характер на изменително решение, което не е от кръга актове, очертан в разпоредбата на чл. 346, т. 2 НПК, които да могат да бъдат обект на проверка от ВКС. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, съдът