Определение № 1517 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 228/2023 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Мили Г. К. и И. Б. К. чрез адв. К. Ж.-М. считат, че съдът не се е произнесъл по искането им за направените разноски по делото пред ВКС в неговата цялост. С определението по делото съдът бил присъдил разноски от 1 100 лв от общо претендираните разноски от 1 800 лв. С оглед изложеното счита, че следва да им се присъдят разноски от още 700 лв. Заявява, че няма възражение за прекомерност от насрещната страна. Ответникът „Оданс травел“ ЕООД чрез адв. М. К. оспорва искането. Счита, че разноските от 700 лв за отговор на молба за спиране на производството по делото, което не било самостоятелно действие, не се дължат. В това производство не се дължало отделно възнаграждение съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да се остави без уважение искането за присъждане на допълнително 700 лв разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 1098 от 26.04.2024 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 22 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. 947/21 г., ОС – Бургас. Разглежданата молба по реда на чл. 248 от ГПК е подадена в предвидения в тази норма едномесечен срок и е допустима. С определението по чл. 288 от ГПК съдът е присъдил разноски на молителите К. в размер на 1100 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно представените доказателства. Видно е от данните по делото, че с отговора на касационната жалба е посочено, че се претендират разноски, адвокатски хонорар от 1100 лв. Преди насроченото на 21.11.2023 г. закрито съдебно заседание с молба от 13.11.2023 г. е представен нов списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като в списъка е посочено, че адвокатският хонорар е в размер на общо 1800 лв за изготвяне на отговор на касационната жалба и на отговор на молба от „Оданс травел“ ЕООД. Следва да се посочи, че молбата на касатора с искане за спиране на производството по делото, на основание чл. 267 от ДФЕС, е инкорпорирана в касационната жалба. С молба от 27.03.2023 г. молителите-ответници по касационната жалба са заявили становище по това искане и са представили доказателства за допълнително сторени разноски – договор за правна защита и съдействие от 09.03.2023 г., конкретно за извършване на процесуално действие – отговор на молба за спиране на производството пред касационната инстанция и извлечение от банкова сметка за заплатена сума от 700 лв. Следователно общият размер на направените разноски по делото е в размер 1800 лв. С определението по чл. 288 от ГПК от 26.04.2024 г. съдът е присъдил само сумата от 1100 лв. Възражението на „Оданс травел“ ООД е неоснователно. Видно е от данните по делото, че искането за спиране на производството по делото поради наличие на висящо производство по преюдициално запитване пред СЕС, на основание чл. 267 ДФЕС вр. чл. 229, т. 7 от ГПК, е отправено преди насроченото произнасяне на съда по реда на чл. 288 от ГПК, както и даденият отговор от К. по това искане е депозиран преди това. Предвид наличието на отправени правни въпроси от касатора, от значение за които са поставените в преюдициалното запитване правни въпроси, настоящият съдебен състав е осъществил спиране на производството по делото. Налице е усложнение в производството и предвид същото няма пречка страните да уговорят и заплатят по-голямо възнаграждение от първоначално уговореното, за което са представили доказателства преди произнасянето на съда. В случая не се касае за отделно процесуално действие подаване на молба за спиране на производството по делото и съответно отговор на така подадената молба. Наличието на преюдициално производство, по реда на чл. 267 от ДФЕС, което съдът е длъжен да съобрази, обуславя правна сложност на спора. Така посочената правна сложност може да обуслови увеличаване на възнаграждението за подаване на отговор на касационната жалба, на основание чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направените разноски не са за отделно процесуално действие, извън производството по чл. 288 от ГПК, спирането на производството, на посоченото основание, е обусловящо спрямо произнасянето по реда на чл. 288 от ГПК и е инкорпорирано в същото производство, поради това и направените разноски са във връзка с подадения отговор на касационната жалба. Няма пречка доказателства за сторените разноски да се представят и след депозиране на отговор на касационната жалба в хипотеза, когато се иска спиране на производството по делото, на основание чл. 267 от ДФЕС. Осъществената защита е във връзка с отговора на касационната жалба и не е налице законова забрана страните да заплатят допълнително възнаграждение на процесуалния си представител. Ето защо направените разноски не са за самостоятелно производство, част са от осъществяваната защита с отговора на касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК подлежат на възмездяване от насрещната страна. Настоящият състав като не е присъдил направените от молителите разноски в пълния им размер, следва да измени определението, на основание чл. 248 от ГПК и присъди допълнително 700 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България