Определение № 1572 от 28.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на В. Н. В. за спиране на изпълнението на въззивно решение № 59/18.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 710/2024 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд- Генерал Тошево, с което молителят е осъден да плати на Кооперация „Демокрация“ сумата от 8365,77лв. на основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД. За да се произнесе по искането за спиране, ВКС взе предвид следното: Ищецът Кооперация „Демокрация“ [населено място] е предявила иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД срещу В. Н. В. за връщане на сумата от 8365,77лв.. Ищецът твърди, че процесната сума била получена от ответника като възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.. Тъй като ответникът по същото време бил Председател на кооперацията, то той не би могъл да е в трудово правоотношение с кооперацията, поради което сумите били получени при начална липса на основание. Въззивният съд е уважил иска като е приел за установено, че в процесния период ответникът като председател на кооперацията бил получил процесната сума на основание трудов договор, но тъй като председателят на кооперацията не се намира в трудово правоотношение с кооперацията, то получената сума била платена при начална липса на основание, поради което съдът постановил връщането й на основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД. Въззивното решение е връчено на ответника на 20.03.25г.. Срещу въззивното решение В. е подал касационна жалба с вх.№1891/21.03.25г., с която се оспорват правните изводи на въззивния съд. Към касационната жалба е приложено изложение, с което се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса за касационно обжалване в размер на 30лв.. С молбата си по чл. 282, ал.2 ГПК молителят е поискал спиране на изпълнението на въззивното решение, тъй като подлежало на предварително изпълнение съгласно чл. 404,, т.1, пр.2 от ГПК. Към молбата е приложена квитанция за платена гаранция по сметка на ВКС в размер на 8365,77лв., като постъпването на сумата по сметката на ВКС е удостоверено със служебна бележка, издадена на 28.03.25г. от счетоводител при ВКС. ВКС счита, че молбата по чл. 282, ал.2, т.1 от ГПК е основателна. Въззивното решение, с което е потвърдено първонистанционното осъдително решение, подлежи на предварително изпълнение по чл. 404, т.1 ГПК, въззивното решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с касационна жалба в законния срок, молителят има право да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение и е внесъл гаранция в размер на присъдената сума. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение