Определение № 5313 от 29.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Ангелов от гр. Опака против определение № 374/18.03.2024 г., постановено по адм. дело № 52/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище. С атакувания съдебен акт е оставена без уважение молбата му за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от държавни такси и разноски по адм. дело № 52/2024 г. на АС – Търговище, както и искане за освобождаване от държавна такса и разноски, на основание чл. 5, б. „о“ от ЗДТ. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършена проверка на атакувания акт по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Административният съд, след като е преценил материалното и семейно положение на частния жалбоподател въз основа на представените от него писмени доказателства по делото, е достигнал до извод, че не са налице материалните предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане от държавна такса и разноски в производството. Установил е, че Ангелов и съпругата му получават общ месечен доход от минимум 900.00 лева, както и че лицето Ангелов притежава един брой ППС – л.а. ВАЗ 2101, [номер]. Посочил е, че към момента на искането не са налице данни оспорващият да е сторил разноски или да са определени от съда дължими такива, за да се извършва преценка за освобождаването му от тях. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. От данните по делото е видно, че Административен съд – Търговище е достигнал до материално законосъобразен правен извод за липсата на обстоятелствата, които се вземат предвид, когато лицето следва да се освободи от заплащане на разноски по делото. Материалните изисквания са уредени в чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно текста такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, което се преценява след проверка на доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Съобразно приетите за установени фактически обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че изводът на административния съд относно липсата на предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на разноски, които не са конкретизирани в размер и основание, е правилен. След задълбочена преценка на подлежащите на деклариране от жалбоподателя данни е установено, че Ангелов и съпругата му получават регулярни доходи, което е дало повод на съда да обоснове своята преценка, че не са налице основанията на цитираната правна норма, поради която молбата за освобождаване от заплащане на разноски правилно е оставена без уважение. Във връзка с преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът прие по-горе в изложението, че към дата 08.02.2024 г. за А. Ангелов е констатирана трайно намалена работоспособност с решение на ТЕЛК от 30.10.2023 г. със срок на валидност една година, с което е определена 80% ТНР, поради което и на основание чл. 5, б. "о" от ЗДТ следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството. В тази си част определението следва да бъде отменено. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,