Определение № 168 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2019 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 16 522/09.09.2019 година, подадена от И. В. К., против определение № 2850/20.08.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 2465/2018 година. С обжалваното съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение направеното от И. В. К., с молба вх. № 14 477/23.07.2019 година, искане за изменение на решение № 1325/04.06.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 2465/2018 година, като му бъде присъден пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, вместо присъдените с решението 529.50 лева. В подадената от И. В. К. частна жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от него молба вх. № 14 477/23.07.2019 година за изменение решение № 1325/04.06.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 2465/2018 година в частта му за разноските да бъде уважена. Ответникът по частната жалба Прокуратурата на Република България е подал отговор на същата с вх. № 16 791/06.06.2018 година, с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. И. В. К., е бил уведомен за обжалваното определение на 02.09.2019 година, като частната му жалба е с вх. № 16 522/09.09.2019 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 1325/04.06.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 2465/2018 година било потвърдено първоинстанционното решение № 565/25.01.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-16 състав, постановено по гр. д. № 6423/2016 година. С последното е бил уважен предявеният от И. В. К. против Прокуратурата на Република България иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 15 000.00 лева, като за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 100 000.00 лева искът е отхвърлен. Първоинстанционното решение е било обжалвано и от двете страни в производството-от Прокуратурата на Република България в осъдителната част и от И. В. К. в отхвърлителната му част. Въззивният съд е приел, че и двете въззивни жалби са неоснователни, като е потвърдил първоинстанционното решение и наред с това е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. В. К. сумата от 529.50 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска. За да остави без уважение подадената от И. В. К. молба за изменение на решение № 1325/04.06.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 2465/2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК въззивният съд е посочил, че производството пред него е било образувано по въззивни жалби, подадени от двете страни против първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Първоинстанционното решение било потвърдено изцяло, като въззивните жалби и на двете страни били неоснователни. Поради това И. В. К. имал право на 15 % от направените пред въззивната инстанция разноски, доколкото искът бил уважен за сумата от 15 000.00 лева, а за разликата до пълния размер от 100 000.00 лева бил отхвърлен като неоснователен-чл. 78, ал. 1 от ГПК. Горните изводи на състава на Софийския апелативен съд са правилни и трябва да бъдат потвърдени. Предмет на подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба е била частта от първоинстанционното решение, с която предявения от И. В. К. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ иск е бил уважен за сумата от 15 000.00 лева. Същата е била оставена без уважение, поради което Прокуратурата на Република България дължи на И. В. К. направените във връзка с нея разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Самото адвокатско възнаграждение обаче не е било заплатено единствено с оглед на защита против подадената от Прокуратурата въззивна жалба. То обхваща и защитата по подадената от самия И. В. К. против отхвърлителната част на първоинстанционното решение въззивна жалба. Доколкото същата е била оставена без уважение, то К. ще дължи на Прокуратурата на Република България направените от нея разноски във връзка с тази жалба, по силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Затова той не може да иска да му бъде заплатен пълния размер на заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. При наличието на две насрещни жалби, обхващащи целия предмет на делото, отговорността на страните за извършените от тях във въззивното производство разноски ще се определи по правилата на чл. 78 от ГПК, а именно за ищецът ще има право на разноски съобразно уважената част от иска-чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ответникът съобразно отхвърлената част от иска-чл. 78, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е и правилото на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ. Видно от същото частичното уважаване на иска по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ не дава възможност на ищеца да претендира пълния размер на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Затова Прокуратурата на Република България дължи на И. В. К. разноски за адвокатско възнаграждение съответстващо на оспорената от нея осъдителна част от първоинстанционното решение, която част е в размер на 15 % от цялото претендирано от И. В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лева. Като е определил дължимия се размер на разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по този начин съставът на Софийския апелативен съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение