Решение № 1758 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 385/2016 г.

Решение № 1758 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 385/2016 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в О. Б., гр. Б., ул. "А." ..№... срещу Решение № 1707 от 13.11.2015 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело № 658/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация № 0000007630 от 08.03.2011 г. на орган по приходите в О. Б., с който на К. Г. Т., гр. Б., ул. "Л. К." №... за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 824, 42 лв. и лихви - 566, 64 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 630, 67 лв. и лихви - 449, 02 лв.

Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в О. Б., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът приел, че актът е издаден при липса на мотиви. Не отчел, че в решението на административната инстанция са изложени подробни мотиви за имотите, задълженията и периодите, за които се дължат. Съдът не съобразил тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд. Съдът не съобразил и т. 4 от тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 7/2004 г. Като инстанция по същество съдът е имал задължението да установи вземането. Сочи, че с писмо от 03.06.2015 г. предоставил на съда данъчните оценки на имотите и ставките на данъка и таксата, от които е видно, че задълженията са определени под фактически дължимите. Сочи, че при абсолютна доказаност на материалноправните предпоставки за дължимост на задълженията съдът отменил акта.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди Акт за установяване на задължения по декларация № 0000007630. Касаторът се представлява от юрисконсулт Е. М.

Ответникът по касационната жалба - К. Г. Т., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът приел, че оспореният акт не съдържа мотиви, въз основа на които би могло да се определи за какъв период се дължат посочените задължения, както и какъв е размерът на лихвите. Направеният опит този порок на акта да бъде саниран в хода на обжалването пред решаващия орган не води до обоснованост на оспорения акт. Правилен е изводът на съда за неиндивидуализиране на задълженията за лихва. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. К. Г. Т. е собственик на два недвижими имота - апартаменти, находящи се на адрес гр. Б., ул. "Л. К." .№..., ет. ... и 5, нотариален акт № ххх, том ХL, 06.11.1997 г.

1. На 20.03.2002 г. г-н Т. подал декларация, вх. № 37742, по чл. 14, 27 и § 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с която декларирал двата имота. За имотите в общината била открита данъчна партида № 6501290500001.

1. На 08.03.2011 г., орган по приходите в О. Б. - Ф. П., на длъжност "инспектор" в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", отдел "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране", издала, на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Акт за установяване на задължение по декларация № 0000007630, с който установила задълженията на г-н Т. по партида № 6501290500001 към 2011 г., както следва:

лихва данък имот: 435, 74 лв.; внесени: 000,00 лв.; остават: 435,00 лв.;

недобор: 1 100, 93 лв.; внесени: 0000, 00 лв.; остават: 1 100, 93 лв.;

лихва такса смет: 431, 40 лв.; внесени: 000, 00 лв.; остават: 431, 40 лв.;

недобор: 944, 05 лв.; внесени: 000, 00 лв.; остават: 944, 05 лв.

1. На 11.03.2015 г. г-н Т. подал жалба до директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 0000007630.

1. На 18.03.2015 г., с Решение № 94-01-8314, директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в О. Б.:

а) посочил, че задълженията са определени за имотите на г-н Т., находящи се на ул. "Л. К." .№..., ет. ... и 5, декларирани с данъчна декларация, вх. № 37742 от 20.03.2002 г.;

б) посочил размера на задължението за данък и такса и лихви по години;

в) отменил акта в частта, с която били установени задължения за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2005 г. поради изтекла давност;

г) потвърдил акта в останалата част като в табличен вид посочил данъчния обект, размера на задължението, внесената сума, сумата за внасяне - главница, лихвата към 17.03.2015 г., внесената лихва, сумата за внасяне за лихвата и сумата на общото задължение.

1. В хода на съдебното производство органът представил:

а) Заповед № 62 от 14.01.2010 г. на кмета на О. Б., с която на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ са определени служителите от общинската администрация, които да осъществяват правомощията на орган по приходите - под т. 2 са служителите от отдел "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране" в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама";

б) данъчната оценка на двата имота към 1 януари за всяка от годините в периода 2006 г. - 2010 г.;

в) размера на таксата за битови отпадъци по видове услуги и общо за периода: 2006 г. - общо 1, 7 промила; 2007 г. - общо 1, 2 промила; 2008 г. - общо 1, 2 промила; 2009 г. - общо 1, 00 промил; 2010 г. - общо 1, 00 промил;

г) размера на данъка върху недвижимите имоти за всяка от годините в периода: 2006 г. - 1, 5 промила; 2007 г. - 1, 5 промила; 2008 г. - 1, 6 промила; 2009 г. - 1, 45 промила; 2010 г. - 1, 45 промила;

д) декларирал, че "недобор означава главница, несъбрана главница и дължима към момента на издаването на акта сума".

1. В хода на съдебното производство г-н Т. декларирал, че не оспорва реалното предоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, както и данъчните оценки, а единствено липсата на мотиви на акта - в акта не са посочени по периоди и по имоти установени задълженията, същите следвало да бъдат изчислени поотделно.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - актът не съдържал мотиви, които да позволят да се установи за какъв период са задълженията. Приел, с оглед на даденото от органа пояснение на термина "недобор", че "за да достигне до извода за дължимост на оспорените лихви за ДНИ и ТБО органът по приходите е приел, че жалбоподателят дължи суми за ДНИ и ТБО за 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 г., лихвата върху които задължения е сборувана и вменена за общо плащане с оспорения акт, а недобор е сборът от главниците".

Приел, че не може едва с акта на горестоящия административен орган за първи път да се установяват задълженията - от обжалвания акт "не може да се установи нищо освен размера на дължимите суми. Едва с решението детайлно и ясно е посочено, че жалбоподателят дължи ДНИ и ТБО за множество различни периода, разграничени са сумите според това дали се касае за данък или такса, за първи път се разбира какъв е размера на лихвата за всеки от периодите. Това е следвало да бъде извършено от административния орган издал обжалвания АУЗД".

Съдът приел, че "Следва конкретното задължение по размер - главница и лихва да бъде отнесено към периода, за който се дължи. Това не може да бъде сторено за първи път с решението на решаващия орган. Обратното разбиране обезсмисля съществуването на две административни разглеждания, като оспорването пред горестоящият административен орган е задължително."

Приел за неоснователен довода на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. с оглед на чл. 109, ал. 1 ДОПК.

Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменил.

Този извод на съда е неправилен.

Видно от мотивите на обжалваното решение съдът приел, че оспореният акт за установяване на задължения по декларация е незаконосъобразен, защото към него органът по приходите не изложил мотиви.

Безспорно е, че всеки административен акт трябва да съдържа фактически и правни основания. Това изискване е изрично посочено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Макар в случая предмет на съдебен контрол да е акт за установяване на задължения по декларация, т. е. акт, издаден на основание и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, изискването в акта да се съдържат фактически и правни основания е относимо и за него. Вярно е, че нито чл. 107, ал. 3 ДОПК, нито друга разпоредба от този кодекс установява конкретно съдържанието на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Но в целия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс изискването за мотивиране на актовете на органите по приходите е последователно проведено, както по отношение на процесуалните актове, така и по отношение на актовете, с които се регулират материалноправните отношения, макар да не е изведено като единно, общо изискване към актовете на органите по приходите. Наред с това, съгласно § 2 ДОПК за неуредените в него случаи се прилага Административнопроцесуалният кодекс, което значи приложение и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Безспорно е също, че мотивите на всеки административен акт трябва да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. Този начин на мотивиране е гаранция за ефикасността на конституционното право на адресата на акта на съдебна защита - чл. 56 от Конституцията, и за ефикасността на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт - чл. 120, ал. 1 от Конституцията.

В случая, в оспорения акт за установяване на задължения органът посочил номера на данъчната партида, размера на данъка върху недвижимите имоти, размера на таксата за битови отпадъци, лихвата за всяко от двете задължения и факта, че задълженията са изчислени към 08.03.2011 г., т. е. датата на издаване на акта.

Тази информация безспорно не е изискуемата за установяване на задълженията за данък и такса. Тя безспорно по никакъв начин не съответства на изискването за надлежно мотивиране на акта. Когато става въпрос за задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци органът по приходите трябва ясно и конкретно да посочи всички елементи на фактическия състав на задълженията за данък и такса. Това, без изброяването да е изчерпателно, са: 1) данъчният и задълженият субект - чл. 11 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) данъчният и облагаемият обект, т. е. недвижимият имот по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, който е правната връзка между обекта на облагане и субекта на задължението; 3) облагаемата основа по смисъла на чл. 19, ал. 1 и чл. 20, съответно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ; 4) размера на данъчната ставка и на ставката за таксата - чл. 22 и 67, ал. 1 ЗМДТ; 5) периодът, за който задълженията са дължими; 6) лихвите за забава с посочен начална и крайна дата на забава; 7) обстоятелствата по чл. 63 ЗМДТ, както и всички други конкретно относими факти и обстоятелства, за формирането на задължението за данък и за такса.

В случая, както сочи и съдът, всички релевантни факти и обстоятелства за установяване на размера на данъка и на таксата са посочени в потвърдителното решение на ръководителя на звеното за местни приходи, но не и в акта за установяване на задължения.

С оглед на това спорът по делото е санират ли мотивите, изложени от горестоящия административен орган, порока на акта за установяване на задължения по декларация - липса на фактически основания? Или казано по друг начин, какви са правомощията на съда, в хипотеза като настоящата, когато всички елементи на фактическия състав на задълженията за данъка и за таксата са установени по делото, но не всички са посочени в акта за установяване на задължения по декларация?

По принцип липсата на фактически и правни основания е нарушение на изискването за форма на всеки един административен акт, защото в чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДОПК са изрично посочени елементите на писмената форма на акта и в т. 4 са визирани фактическите и правни основания. Липсата на фактически и правни основания не е нарушение на административнопроизводствените правила, както приел съдът, защото административнопроизводствените правила са съвкупността от действия, които подготвят издаването на акта, а не са формата на акта.

Важността на фактическите и правни основания за законността на индивидуалния административен акт, т. е. за законното упражняване на държавната власт, е толкова голяма, че за да може да защити правата на гражданите, на юридическите лица и на държавата, за да може да изпълни конституционното си задължение, съдът допуска в практиката си саниране на нарушението неизлагане на фактически и правни основания при условие, че такива основания са изложени от горестоящия орган. Това разбиране, както сочи и касаторът, е изрично установено в тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд. Тълкувателното решение не е загубило действие и с оглед на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за съда. Неспазването на тълкувателното решение би било нарушение на материалния закон. А тълкувателно решение № 16 сочи, че "липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред."

В случая горестоящият орган действително изложил в потвърдителното си решение подробни мотиви за издаване на акта. От тях съдът може да установи налице ли са основанията за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период, данъчната ставка.

Освен горното, когато с един акт се установяват публични задължения за данък и за такса съдът следва да отчита факта, че макар липсата на фактически и правни основания да е порок на акта, който е основание за неговата отмяна, не винаги отмяната на акта поради липсата на мотиви изчерпва правомощията на съда. Установяването на незаконосъобразността на акта, обусловена от допуснатото нарушение на изискването за форма, е само първото правомощие на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, във вр. с чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество. Това значи, че когато установи допуснато от органа нарушение, което не води до нищожност на акта, а само до неговата унищожаемост, съдът, след като констатира нарушението, следва сам да определи дължимостта и размера на задълженията. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, което значи в публично известни актове. Единствено данъчната оценка на имота се определя от общинската администрация, но и тя е въз основа на нормативно установени правила - чл. 20 ЗМДТ.

Този характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. За това, когато установи допуснато от органа нарушение на формата или на административнопроизводствените правила или на материалния закон съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, то какъв е размерът на задължението. Само когато, съдът установи, че адресатът на акта не е задължено за установените задължения лице той отменя акта и с това се изчерпват неговите правомощия. Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 160, ал. 3 ДОПК.

В случая, съдът вместо след като по делото са установени всички елементи на фактическия състав на задълженията за данък и такса да извърши проверка за качеството на адресата на акта на задължено лице и на законосъобразността на установения размер единствено отменил оспорения акт. С решението си съдът не дал отговор на основания по делото въпрос задължено лице ли е г-н Т. за установените задължения и законосъобразно ли е определен техният размер. А това, както сочи и касаторът, е в нарушение на т. 4 от тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 7/2004 г.

Видно от изложеното съдът неправилно приложил чл. 160, ал. 1 ДОПК. Това прави решението му неправилно. Същото следва да бъде отменено и с оглед на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 АПК съдът следва да реши спора по същество.

Видно от доказателствата по делото г-н Т. е собственик на два недвижими имота - апартаменти, находящи се в гр. Б., ул. "Л. К." .№..., ет. ... и 5. С оглед на това той има качеството на задължено за данък недвижими имоти лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ. По делото не се спори, че процесните имоти попадат в границите на районите, в които общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ, както и че в процесния период тези услуги са предоставени, поради което той има качеството и на задължено за такса за битови отпадъци лице - чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 62 ЗМДТ. Видно от потвърдителното решение за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. г-н Т. не е заплащал дължимите му данък и такса, поради което налице е хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК - задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, поради което органът служебно издал оспорения акт.

По делото са представени данъчните оценки на двата имота към 1 януари на съответната година съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, които не са оспорени от г-н Т. Налични са и ставките за данъка и за таксата. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗМДТ данъкът се плаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. В същия срок, съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени за услуги на територията на О. Б., редакция към процесния период, се заплаща и таксата за битови услуги. Следователно лихвата е дължима за половината от установения за годината данък и такса считано от 1 юли и от 1 ноември на съответната година.

При така установените по делото факти за съда е било напълно възможно да извърши контрол за законосъобразност на установения от органа по приходите размер на задълженията. Въпрос на прости аритметични действия, за които на съда не са необходими специални знания, е установяването на размера на данъка и на таксата по години и по имоти.

Извършени, тези прости аритметични действия показват, че задълженията на г-н Т. по години и по имоти са, както следва:

01.01.2006 г. - 31.12.2006 г.

данък върху недвижимите имоти:

данъчна оценка за ап. ... - 47 175, 00 лв., данъчна ставка - 1, 5 промила; данък - 70, 76 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 32 708, 80 лв.; данъчна ставка - 1, 5 промила; данък - 49, 06 лв.;

общо данък - 139, 82 лв.; лихви - 139, 08 лв.;

данък по акта - 119, 82 лв.; лихви - 120, 27 лв.;

такса за битови отпадъци:

данъчна оценка за ап. ... - 47 175, 00 лв.; ставка - 1, 7 промила; такса - 80, 20 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 32 708, 80 лв.; ставка - 1, 7 промила; такса - 55, 60 лв.;

общо такса - 135, 80 лв.; лихви - 135, 86 лв.;

такса по акта - 119, 82 лв.; лихви - 120, 27 лв.;

01.01.2007 г. - 31.12.2007 г.

данък върху недвижимите имоти:

данъчна оценка за ап. ... - 56 277, 20 лв.; данъчна ставка - 1, 5 промила; данък - 84, 42 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 39 019, 70 лв.; данъчна ставка - 1, 5 промила; данък - 58, 52 лв.;

общо данък - 142, 95 лв.; лихви - 123, 98 лв.;

данък по акта - 142, 95 лв.; лихви - 123, 98 лв.;

такса за битови отпадъци:

данъчна оценка за ап. ... - 56 277, 20 лв.; ставка - 1, 2 промила; такса - 67, 53 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 39 019, 70 лв.; ставка - 1, 2 промила; такса - 4, 82 лв.;

общо такса - 114, 35 лв.; лихви - 99, 17 лв.;

такса по акта - 114, 35 лв.; лихви - 99, 17 лв.;

01.01.2008 г. - 31.12.2008 г.:

данък върху недвижимите имоти:

данъчна оценка за ап. ... - 55 994, 40 лв.; данъчна ставка - 1, 6 промила; данък - 89, 59 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 38 823, 60 лв.; данъчна ставка - 1, 6 промила; данък - 62, 12 лв.;

общо данък - 151, 71 лв.; лихви - 108, 16 лв.;

данък по акта - 151, 71 лв.; лихви - 107, 98 лв.;

такса за битови отпадъци:

данъчна оценка за ап. ... - 55 994, 40 лв.; ставка - 1, 2 промила; такса - 67, 19 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 38 823, 60 лв.; ставка - 1, 2 промила; такса - 46, 59 лв.;

общо такса - 113, 78 лв.; лихви - 81, 71 лв.;

такса по акта - 113, 78 лв.; лихви - 81, 71 лв.;

01.01.2009 г. - 31.12.2009 г.:

данък върху недвижимите имоти:

данъчна оценка за ап. ... - 83 690, 60 лв.; данъчна ставка - 1, 45 промила; данък - 121, 35 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 58 026, 80 лв.; данъчна ставка - 1, 45 промила; данък - 84, 14 лв.;

общо данък - 205, 49 лв.; лихви - 118, 53 лв.;

данък по акта - 205, 49 лв.; лихви - 118, 53 лв.;

такса за битови отпадъци:

данъчна оценка за ап. ... - 83 690, 60 лв.; ставка - 1, 00 промил; такса - 83, 69 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 58 026, 80 лв.; ставка - 1, 0 промил; такса - 58, 03 лв.;

общо такса - 141, 72 лв.; лихви - 81, 74 лв.;

такса по акта - 141, 72 лв.; лихви - 81, 74 лв.;

01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.

данъчна оценка за ап. ... - 83 265, 80 лв. данъчна ставка - 1, 45 промила; данък - 120, 74 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 57 732, 20 лв.; данъчна ставка - 1, 45 промила; данък - 83, 71 лв.;

общо данък - 204, 45 лв.; лихви - 95, 88 лв.;

данък по акта - 204, 45 лв.; лихви - 95, 88 лв.;

такса за битови отпадъци:

данъчна оценка за ап. ... - 83 265, 80 лв.; ставка - 1, 0 промил; такса - 83, 26 лв.;

данъчна оценка за ет. ... - 57 732, 20 лв.; ставка - 1, 0 промил; такса - 57, 73 лв.;

общо такса 141, 00 лв.; лихви - 66, 13 лв.;

такса по акта - 141, 00 лв.; лихви - 66, 13 лв.

Видно от горното данъкът за недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 2006 г. са установени в размер по-нисък от дължимото - при дължим данък 139, 82 лв. е установен - 119, 82 лв., съответно и лихвите са 139, 08 лв., а не - 120, 27 лв., при дължима такса 135, 30 лв. е установена такса - 119, 82 лв., съответно и лихвите са 135, 86 лв., а не - 120, 27 лв. Неправилно е установена и лихвата за дължимия за 2008 г. данък - дължима е лихва в размер на 108, 16 лв., а не на 107, 98 лв. Но тъй като фактически дължимото задължение е по-голямо от установеното с оспорения акт съдът, с оглед на чл. 160, ал. 5 ДОПК (тъй като първоинстанционното решение е отменено и касационният съд следва да реши спора по същество) съдът не може да изменя акта във вреда на задълженото лице.

В останалата част задълженията са установени правилно. Това прави оспорения акт материално законосъобразен, независимо от допуснатото от органа нарушение на изискването за форма. Съдът следва да го остави в сила, защото установените с него задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци са дължими от г-н Т.

С оглед на горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд