Определение № 229 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2105/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 56 от 05.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 83/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, III г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 20254 от 29 ноември 2017 г. на Г. В. срещу определение № 3275 от 11.10.2017г. по ч.гр.д. № 4950/2017 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател – Г. В. С. поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение и моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното определение съставът на ВКС, III г.о. на ГК е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, частна касационна жалба срещу определение на Софийския апелативен съд за оставяне без уважение на частна жалба с вх. № 105005 от 07.08.2017 г. срещу разпореждане № 30601 от 18.07.2017 г. по в гр.д. № 4353/2017 г. на Градски съд – София за връщане на частна жалба вх. № 65148 от 17.05.2017 г., подадена от Г. С. срещу определение № 10888 от 20.04.2017 г. по в.гр.д. № 4353/2017 г. на Градски съд – София, като просрочена. За да постанови този резултат, касационният съд е приел, че със ЗИДГПК (ДВ бр. 50/2015 г.) функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК е разпределена между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. С о пределение № 203 от 12.06.2018 г. ВКС е спрял производството по делото, до приемане на решение по Тълкувателно дело № 2 от 2018 г. ОСГТК ВКС. Настоящият състав констатира, че е прието решение по ТД № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС, поради което настоящето производство следва да се възобнови. В Тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към същото решение обаче е посочено, че разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба и частна касационна жалба са изключени от приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК и подлежат на обжалване направо пред ВКС. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Ето защо обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на състав на трето г.о. на ВКС за разглеждане по същество на частна касационна жалба вх. № 20254 от 29 ноември 2017 г. на Г. В. С. срещу определение № 3275 от 11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4950/2017 г. на Софийски апелативен съд. Предвид изложените съображения, съдът: