Определение № 184 от 08.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 851/2022 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по повод разпореждане от 24.10.22г. на председател РС- Плевен, с което е прекратеното нчхд № 1352/22г. по описа на същия съд е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по нчохд № 1352/22г. по описа на РС – Плевен е образувано след отмяна на постановената по нчхд № 865/21г. по описа на РС – Плевен присъда № 68/15.10.21година и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на РС- Плевен. Въззивното производство, финализирало с посоченото по-горе отменително решение се е развило след процедура по чл.43, т.3 от НПК, в която въззивното разглеждане на делото е изпратено на ОС – Ловеч. След образувано на съдебното производство от частен характер всички всички съдии от състава на РС – Плевен са се отвели от разглеждане на делото, позовавайки се на текста на чл. 29, ал. 2 от НПК – поради приятелски и служебни взаимоотношения със сина на частния тъжител - съдия и административен ръководител в Административен съд- Плевен. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е било изпратено за разглеждане на осн. чл. 43, т. 3 от НПК, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Окръжен съд – Плевен, а именно Районен съд – Ловеч. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,