Определение № 3797 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4616/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С определение № 5791/12.12.2024г. постановено по гр.д. № 4616/2024г. по описа на ВКС, III ГО е спряно на основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 4452/23.07.2024г. постановено по в.гр.д. № 11893/2021г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която на основание чл. 59, ал. 9 от СК са определени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Б. Б., родено на 06.12.2012г., което е предоставено на бащата Б. М. Б. и е определен режим на лични отношения между детето и майката К. К. Ф. и дължимата от последната издръжка за детето. С окончателно решение № 369/16.06.2026г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 290 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО е отменил въззивното решение и вместо него е постановил друго, с което на основание чл. 59, ал. 9 вр. § 11 от ЗИД СК, обн. ДВ, бр. 115/2025г. е изменил утвърденото с решение № 26606/06.02.2017г. по гр.д. № 68315/2016г. на Софийски районен съд споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете Д. Б. Б., като предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. на майката К. К. Ф., при която определил и местоживеенето му; определил е режим на лични отношения между бащата Б. М. Б. и малолетното дете Д.; както е определил ежемесечна издръжка в размер на 150 евро, платима от бащата в полза на детето до пето число на месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. На 25.06.2026г. по делото е постъпила молба от К. К. Ф., чрез процесуален представител адв. Ц. Ф. – касационен жалбоподател по делото, обективираща искане за освобождаване на внесената от нея парична гаранция във връзка с искането за спиране в размер на 1000 лева, равностойност на 511.29 евро, която да бъде възстановена по изрично посочена банкова сметка: [банкова сметка] при „Обединена българска банка“ АД с титуляр „Г. П. и Ко“ АД. Доколкото касационната жалба на К. К. Ф. срещу въззивно решение № 4452/23.07.2024г. постановено по в.гр.д. № 11893/2021г. по описа на Софийски градски съд е уважена и с решение на касационната инстанция обжалваното решение е отменено, то по аргумент от чл. 403, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК за да бъде освободена представената гаранция, съдът не дължи изпращане на препис от искането за освобождаване на внесената гаранция на ответника по касация. За да се произнесе по искането, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Искането за освобождаване на парична гаранция изхожда от активно легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от заявеното искане и е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 82 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно и следва да се уважи. Поискано е връщане на внесено обезпечение за спиране на изпълнението на отмененото решение. Молбата следва да се удовлетвори по аргумент от чл. 282, ал. 5 от ГПК с оглед предмета на делото и окончателното му разрешаване в полза на касационната жалбоподателка. С оглед изрично изразената воля, обезпечението да бъде преведено по сметка на „Г. П. и Ко“ АД, съдът намира, че тази воля следва да бъде зачетена. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение