Решение № 1736 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2010 г.

Решение № 1736 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинска служба по земеделие гр. Пловдив, чрез представляващия я началник Сийка Бандакова, против решение № 1659 от 10.12.2009 г., постановено по адм. д. № 2371/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 514/22.11.2005 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" /ОСЗГ/ - Пловдив, и преписката е върната на Общинската служба "Земеделие /ОСЗ/ - Пловдив за спазване на процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за връчване на решение № 22910 от 26.09.2000 г. на ПК - Пловдив и за ново произнасяне, с оглед указанията на съда в мотивите на решението. С жалбата са релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно приел, че решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е връчено на заявителя и на всички наследници и не е влязло в сила. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ и твърди, че действията на един от наследниците ползват и останалите допълва, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради това, че съдът не е съобразил, че Решение № 22910 от 26.09.2000 г. на ПК е връчено на 14.10.2000 г. на сина на заявителя по преписката, поради което и предвид незнание на факта, че заявителката е починала, ОСЗ - Пловдив при постановяване на обжалваното решение законосъобразно приела, че то е влязло в сила. Инвокира и довод, че оспореното решение не е съобразено с целта на ППЗСПЗЗ и идеята за бързо приключване на реституцията, както и че при стриктно спазване на закона решенията на ОСЗ трудно биха влезли в сила. Моли Върховния административен съд да отмени решението и да отхвърли жалбата на Маргарита Ставрева Димитрова като неоснователна. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът Маргарита Ставрева Димитрова, в писмено становище и чрез адв. Божинов, неин пълномощник, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила съдебното решение. Заинтересованите страни Недялко Танев Бараков и Веселина Танева Балджиева не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ на ОСЗГ не е влязло в сила поради неуведомяване на заявителя. Посочва, че съобщаването на решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ на починало лице, с оглед и на начина на оформяна на известието за доставяне, не изпълнява изискванията на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Оттук извежда извод, че като е приел, че решението по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ е незаконосъобразно, съдът е приложил правилно закона, не са налице касационни основания за отмяна на решението, и то като правилно следва да се остави в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред Административен съд - Пловдив е по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ и е образувано по жалба от Маргарита Ставрева Димитрова, като наследница на Василка Кирякова Ставрева, против Решение № 514/22.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, за обезщетяване на наследниците Василка Кирякова Ставрева със земя на стойност 26 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 497 лв. = 497 ПКБ. С решение № 1659 от 10.12.2009 г., постановено по адм. д. № 2371/2008 г. Административен съд - Пловдив отменил оспореното решение № 514/22.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 2291 от 20.09.1999 г. на наследници на Василка Кирякова Ставрева и върнал преписката на ОСЗ - Пловдив за спазване на процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за връчване на решение № 22910 от 26.09.2000 г. на ПК, след влизане в сила на което да предприеме действия по постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. За да достигне до този резултат Пловдивският административен съд приел, че оспореното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ и тази разпоредба изисква да е влязло в сила предходно решение, постановено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, което в случая не е налице, защото адресатът на известие за доставка с обр. разписка № 2291/л. 44 от делото/ и дата на получаване 14.10.2000 г. - Йорданка Ставрева Баракова /заявител и наследница на Василка Кирякова Ставрева /, е починала на х.хх.хххх г., известието е получено от "син" по вписаните данни, откъдето обосновал извод, че извършеното "съобщаване" до починало лице е недействително. Предвид извода за недействителност на извършеното съобщаване до починало лице, приел, че не е налице една от предпоставките от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ - влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Освен това съобразил и липсата на данни за уведомяване на оспорващата Маргарита Ставрева Димитрова и на другите наследници за решение № 22910/26.09.2000 г., което приел за нарушение на нормата на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ изискваща решението се съобщи на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изложил съображения, че решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е част от обезщетителното производство, което съдържа отделни и последователни етапи. Актът по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ предхожда и е основание за издаване на последващ административен акт по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Поради тази причина, влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е необходимо условие за издаване на решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ Обжалваното решение е правилно и обосновано, а изложените в касационната жалба доводи са неоснователни. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъзе оставено в сила. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано обезщетително производство, в случаите, когато с решение на ПК /ОЗСГ/ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване, поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В обезщетителната процедура се изготвя оценка на признатата за възстановяване земя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи /ДВ, бр. 64/1998 г. /, която оценка се определя в решение на Общинската служба по земеделие и гори /в относимата редакция/, в което се посочва стойността на обезщетението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след като влезе в сила, се постановява решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на обезщетяването и неговата стойност, съответна на определената с предходното решение. Съгласно чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ на основание на влязлото в сила решение по ал. 8 на чл. 19 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16 на същата разпоредба. В случая решение № 22910 от 26.09.2000 г. на ПК за определяне правото на обезщетение на признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, със земя или ПКБ на обща стойност 523 лв, постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не връчено нито на заявителя, нито на неговите наследници, поради което ОСЗ незаконосъобразно е приела, че е налице редовно връчване на това решение, поради и което след като не е обжалвано това решение, постановила последващото решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ - предмет на спора. С оглед данните по делото ВАС намира, че изводите на съда за неправилно извършено уведомяване, оттам и липса на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ са правилни. Обоснован е изводът на първостепенния съд, който законосъобразно е приел, че тъй като решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е връчено на адресата и на наследниците на заявителя, то не е влязло в сила, което опорочава издаването на последващото решение с правно основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ и води до неговата незаконосъобразност. Развитите доводи на касатора, изведени от разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ не намират опора в нормата на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, изискваща решението се съобщи на всички заинтересувани лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователно е и възражението, че Решение № 22910 от 26.09.2000 г. е редовно връчено на сина на заявителя по преписката, предвид "незнание на факта, че заявителката е починала", тъй като поради недействителното връчване то обективно е влязло в сила. Следователно към момента на издаването, процесното решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е издадено при липсващо правно основание, а съобразно чл. 142, ал. 1 АПК към този момент следва да се преценява валидността на оспорения акт. Доводът, че оспореното решение не е съобразено с целта на ППЗСПЗЗ и идеята на изменението на ППЗСПЗЗ от 2007 г. за бързо приключване на реституцията, е също неоснователен, предвид изводите за грубо неспазена процедура за издаване на оспорения акт и обстоятелството, че нито целта, нито идеята на един нормативен акт не могат да имат смисъл да се заобиколят неговите норми, още по-малко императивните. Последното твърдение, че при стриктно спазване на закона решенията на ОСЗ трудно биха влезли в сила, е възражение за целесъобразност и не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,