Определение № 9281 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9586/2025 г.

Образувано е по частна жалба от адв. К. Г. М. от гр. Стара Загора срещу определение № 7071/20.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1260/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане предявената от частния жалбоподател срещу областна администрация –Стара Загора и срещу Административен съд – Стара Загора при условията на солидарност искова молба с правно основание чл.1, ал.1 и чл.2в от ЗОДОВ с цена на иска 25 925,64 лв обезщетение за имуществени вреди и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното прекратително определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици.

В срока по чл.232 от АПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от един от ответниците, Административен съд – Стара Загора, с подробно развити доводи за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното с нея съдебно определение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт и в срока по чл.230 от АПК.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното в настоящото производство прекратително определение, АС – Хасково е приел, че е сезиран с два иска срещу двама различни ответника- с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от нищожната Заповед №ДС-ЗД-8/22.01.2025г. на областния управител на област Стара Загора, с която за отчуждавания от ищеца негов недвижим имот с площ от 8.1660 дка, с идентификатор № 73225.20.9 в землището на с. Трояново, община Раднево, м.“Читашка могила“, предявен срещу областната администрация на област Стара Загора и с иск по чл. 2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от нищожното съдебно решение № 1280/02.04.2025г. по адм.д. № 146/2025г. по описа на АС-Стара Загора, с което Заповед №ДС-ЗД-8/22.01.2025г. на областния управител на област Стара Загора е изменена, като определеното с нея обезщетение за отчуждавания имот е увеличено от 15.554.00 лв на 16 074.36 лв., предявен срещу Административен съд – Стара Загора. Исковете срещу двамата ответници са предявени при условията на солидарност, като се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 925,64 лв, съставляващи разликата между равностойно парично обезщетение, което ищецът твърди, че следва да получи за отчуждения му имот в размер на 42 000 лв и действително присъденото му със съдебното решение такова в размер на 16 074, 36 лв.

Първоначално предявената искова молба е оставена от съда без движение с указание в 7-дневен срок от съобщаването ищецът да отстрани конкретно изложените в разпореждане № 6695/23.07.2025г. по делото нередовности на същата.

Въпреки депозираната в изпълнение на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение допълнителна уточнителна молба от 07.08.2025г., АС-Хасково е приел, че констатираните от съда нередовности на исковата молба не са отстранени от ищеца в дадения му 7- дневен срок, поради което и на основание чл.158, ал.3 от АПК във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Наред с горното, АС- Хасково е изложил и мотиви за недопустимост на предявените искове поради следното:

1. По отношение предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.3 от АПК за претърпени имуществени вреди от нищожната Заповед №ДС-ЗД-8/22.01.2025г. на областния управител на област Стара Загора:

Съдът е приел недопустимост на исковата претенция на основание чл.204, ал.3 вр. ал.1 от АПК, тъй като е недопустимо да се твърди инцидентно нищожност на индивидуален административен акт- в случая цитираната заповед на областния управител на област Стара Загора, при положение че тази заповед е минала през съдебен контрол и е изменена по благоприятен за ищеца начин чрез увеличаване на претендираното обезщетение за отчуждения имот.

2. По отношение предявения иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от нищожното съдебно решение № 1280/02.04.2025г., постановено по адм.д. № 146/2025г. по описа на АС-Стара Загора:

АС-Хасков е приел недопустимост и на тази искова претенция на две, самостоятелно съществуващи основания:

а/Недопустимо е да се предяви иск за вреди по чл.2в от ЗОДОВ от нищожно съдебно решение, без преди това тази нищожност да е обявена по съответния ред по реда на приключило исково производство по чл.128а от АПК, производството по който установителен иск е недопустимо да се съединява с осъдителния иск по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ не допуска инцидентното установяване на нищожност на съдебно решение / още повече, че съдебното решение, чиято нищожност се иска, е благоприятно за ищеца/ по аналогия с разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК.

б/искът по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ е недопустим и на основание обстоятелството, че ищецът не посочва конкретните норми от правото на ЕС, чието неспазване от националния правораздавателен орган същият счита за съществено нарушени. Както в първоначалната си искова молба, така и в уточнителната такава, К. М. посочва за нарушени единствено разпоредби от ЕКПЧОС / чл.6, чл.13, чл.17, чл.19 и чл.1 от Допълнителен протокол към КЗПЧОС/, но не посочва нито една нарушена правна норма на ПЕС, създаваща пряко субективни права за него. В този смисъл АС-Хасково е цитирал и съдебна практика – определение по адм.д. №2130/2025г. по описа на ВАС, трето отделение.

По горните съображения административният съд е приел исковете, с които е сезиран, за недопустими, оставил ги е без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е частично неправилно.

Настоящата касационна инстанция приема, че, както при неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба, така и при констатирана недопустимост на исковете, прецизността на правния изказ изисква исковата молба да бъде върната на подателя й, а не исковете да бъдат оставени без разглеждане.

ВАС, трето отделение не споделя и констатациите на административния съд за нередовност на исковите претенции поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности.

ВАС споделя обаче развитите от първоинстанционния съд доводи за недопустимост както на исковата претенция по чл.1, ал.1 вр. чл.204, ал.3 от ЗОДОВ по отношение нищожната заповед на областния управител на област Стара Загора, така и на исковата претенция по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ по отношение нищожното решение на АС-Стара Загора, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. чл.236 от АПК.

Неправилно обаче АС- Хасково е приел, че е сезиран само с тези два иска.

Видно както от първоначалната искова молба, така и от уточнителна молба от 07.08.2025г./стр.12 по делото/, К. М., наред с исковете по чл.1, ал.1 вр. чл.204, ал.3 от АПК и по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ, е предявил и трети иск – иск за обявяване нищожността на Решение № 1280/02.04.2025г., постановено по адм.д. № 146/2025г. по описа на АС-Стара Загора с основание чл.128а от АПК. Въпреки развитите съображения за недопустимост на първите два иска, административният съд е следвало да разгледа пред себе си третия,предявен пред него иск – този по чл.128а от АПК. Като е прекратил производството по делото и по този трети иск, съдът е постановил неправилно в тази част определение, което следва да бъде частично отменено и делото- върнато на същия съд в отменената част за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение