Определение № 111 от 26.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 810/2020 г.

Делото е докладвано на 26.10.2020 г. Частното производство е образувано с правно основание по чл. 351, ал. 5 от НПК, по повод постъпила частна жалба от частния тъжител Б. Т. И. против разпореждане от 25.08.2020 г. на съдията-докладчик по в.н.ч.х.д. № 3601/ 2019 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, ХV въззивен състав, с което е върната касационната жалба на тъжителя против окончателен въззивен съдебен акт. Прокурор Мария Михайлова от Върховна касационна прокуратура изразява писмено становище, че частната жалбата е неоснователна, тъй като въззивното решение по делото не подлежи на обжалване по касационен ред. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е неоснователна. С решение № 971 от 25.11.2019 г. (номерът и датата на постановяване на акта не са отразени в оригинала на решението) по в.н.ч.д. № 3601/ 2019 г. Софийският градски съд потвърдил оправдателна присъда от 02.04.2019 г. по н.ч.х.д. № 11870/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 131 състав. Обжалваното решение на въззивния Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 346 от НПК. Съдебните актове на въззивната инстанция по дела от частен характер са окончателни и не се проверяват по касационен ред. Затова и жалба на частния тъжител Б. Т. И., адресирана чрез въззивния съд до Върховния касационен съд се явява процесуално недопустима, поради което правилно е била върната. Атакуваното разпореждане от 25.08.2020 г. на съдията-докладчик по в.н.ч.д. № 3601/ 2019 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, ХV въззивен състав, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК