Определение № 13775 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2024 г.

Производството по делото e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. Г. против определение № 11320 от 04.11.2024 г., постановено по адм. д. № 2341/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение съдът оставя без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото определение № 10302 от 11.10.2024 г., с което е спряно предварителното изпълнение на оспорения административен акт, в частта му за разноските. За да постанови този резултат съдът излага съображения, че в производството по искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт разноски не са договаряни и не са заплащани, като разноските подлежат на присъждане в зависимост от изхода на спора, а не в зависимост от изхода на производството по реда на чл. 166 АПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 143 АПК регламентира, че съдебните разходи се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК), което води до извод, че отговорността за разноските се определя с акта, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебния спор. Цитираните разпоредби не намират приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ (както в настоящия случай). При него разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор. С постановеното по делото определение не е разрешен по същество правния спор и същото не слага край на делото. Разпоредбите на чл. 143 АПК регламентират правото на разноски с оглед крайния изход на спора, поради което същите следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Следователно обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Искането на Д. И. Г. за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Разноски в производството по разноски не се присъждат, тъй като същото няма самостоятелен характер. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. Не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските", в който смисъл е и константната съдебна практика на ВАС и ВКС. По тези съображения разноски на жалбоподателя в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,