Определение № 1900 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1296/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на И. И. И. и М. П. С., представлявани от адв. М. Д., срещу Определение № 642 от 05.03.2026г. по ч.т.д. № 437/2026г. на ВКС, Търговска колегия, І отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна жалба срещу Определение № 3478/ 09.12.2025г. по т.д. № 1734/2025г. на ВКС, І т.о., с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на Решение № 622/2025г. по гр.д. № 2284/2024г. на Апелативен съд София. Моли се за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен по съображения, неотносими към мотивите на определението. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената частна жалба срещу Определение № 3478/09.12.2025г. по т.д. № 1734/2025г. на ВКС, І т.о., с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, първият тричленен състав на ВКС е установил, че същата не е насочена към акт от категорията на обжалваемите съгласно чл.274, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Изложено е, че с определението по чл. 288 ГПК не се дава конкретно разрешение на процесуалноправен или материалноправен спор на страните по делото. В тази връзка е посочено, че отказът да се допусне касационното обжалване не подлежи на обжалване, тъй като, освен че не е изрично предвидено от законодателя, това определение няма преграждащ исковия процес характер. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за необжалваемост, според съда, е и разпоредбата на чл. 296, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане, от което следва, че и самото определение влиза в сила с постановяването му. С оглед на това е обобщено, че след като постановеното от предходния състав на ВКС определение се явява необжалваемо, то подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и като такава е оставена без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на обжалване пред първия състав на ВКС е определение чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване на постановеното по спора въззивно решение. Правилно е преценено от предходния състав на ВКС, че така постановеното от ВКС определение по чл.288 ГПК е нито от категорията на преграждащи развитието на производството актове, нито възможността му за обжалване е изрично уредена в закона, което означава, че обжалването не може да бъде реализирано в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Изцяло в съответствие с практиката на ВКС са и мотивите, че с определението по чл. 288 ГПК не се дава конкретно разрешение на процесуалноправен или материалноправен спор на страните по делото. Постановеното в производство по чл.288 ГПК определение реализира принципа за факултативност на касационното обжалване и спрямо този специфичен предмет законодателят не е уредил изричен процесуален ред за защита. Със същото не се осъществява инстанционен контрол по същество на материалноправен или процесуален спор, а се извършва преценка дали съществува основание за разглеждането му в касационна инстанция. Изложените в частната жалба оплаквания, че причина за недопускането на въззивното решение до касационна проверка е неизпълнение на задължението на постановилия определението по чл.288 ГПК състав на ВКС за отстраняване нередовността на подадената от ищците И. И. и М. С. касационна жалба, са неотносими към предмета на настоящото производство. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение