Определение № 151 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1043/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, чрез юрисконсулт Н. И., срещу определение № 4014 от 04.12.2020 по в.ч.гр.д.№ 3450/2020год. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. Р.. № 5998 от 20.11.2020 г. подадена от „Енерго Про Продажби“ АД с ЕИК[ЕИК], чрез ю.к. Я. Н., срещу Разпореждане № 32016 от 09.11.2020 г. постановено по гр.д. № 20203110111545 по опис на В. за 2020 г. с което, съдът е отхвърлил заявление вх. № 57970/17.09.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], срещу длъжника Т. Б. К., ЕГН [ЕГН], за следните суми: сумата от общо 1 394,32 лева – незаплатена електрическа енергия за периода от 19.02.2020 г. до 05.08.2020 г. за обекти с абонатни номера [ЕГН] и [ЕГН], ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от общо 29,32 лева – обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 08.01.2020 г. до 04.08.2020 г., и искането за издаване на изпълнителен лист за сторените в производството по ч.гр.д. № 11545/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, съдебно-деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Според т. 8 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите са изложени съображения, че заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. Прието е, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и няма характера на „друго производство“, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство. По съображения, изведени от систематичното място на Глава 22 ГПК /“Касационно обжалване“/ в Част Втора /“Общ исков процес“/, е направен извод, че поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства, а в случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично - чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства, като по отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Формален аргумент в подкрепа на тезата за двуинстанционност на заповедното производство е обстоятелството, че в действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г., ОСГК/. В тази насока е и приетото правно разрешение с т.8 на ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.