Решение № 3306 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Илиева, против решение № 2324 от18.12.2023 г. по адм. дело №1694/2023 г. на Административен съд (АС) - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се потвърди тяхно Решение № 211/31.05.2023г. по преписка № 126/2019 г. по описа на КЗД. Ответниците по касационната жалба -К. М., П. Е. М. и Е. П. М., чрез процесуален представител- адв. Качаунова, изразяват становище, че същата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.Претендира присъждане на разноски. Ответникът-В. С. С., редовно призован,в писмено становище чрез адв. Иванов не оспорва касационната жалба. Не претендира разноски, прави евентуално възражение за прекомерност относно възнаграждението за адвокат на ответниците М.. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното: Производството пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-01-75/09.05.2019г. на П. Е. М.,К. М. и Е. П. М. с твърдения за дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл.4,ал.1 Закон за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ по признак "увреждане", след публични изказвания на В. С. - председател на партия "Национален фронт за Спасение на България"/НФСБ/, същия и народен представител в 44- то Народно събрание на Република България, насочени срещу родителите на деца с увреждания и срещу самите хора с увреждания, направени през м. октомври 2018 г., които са накърнили достойнството на жалбоподателите и водят до създаване на обидна и унизителна среда. Публичните изказвания на С., са следните: На 16.10.2018г. пред репортер на телевизия СКАТ:: "Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни хора без грам майчинско чувство, грижа за тях.“; на 19.10.2018 г. във Фейсбук профил: "Отново поредна кампания, провокирана от извадена от контекст фраза на мое изказване. Този път в едно компрометирано, наскоро разобличено в манипулации и лъжи телевизионно предаване. За всички превъзбудени, но непрочели изказването ми медии, предоставям оригиналния текст: Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях. "Смисълът на изказването ми е, че с децата инвалиди се спекулира, дори и след като правителството прие законопроект и удовлетвори всички искания на майките. Очевидно в случая става въпрос за политическа кампания. Маските паднаха, в общ хор реват БСП, АТАКА, някои лидери на протеста на майките и всякакви политически маргинали. А на всички превъзбудени по темата искам да кажа, че в семейството си имам човек с тежка инвалидност, за когото полагам грижи, но когото никога няма да изкарам на показ, за да постигна политическа цел(сваляне на правителството). Знам, че истината боли, но не се отказвам от нито една своя дума."; на 24.10.2018 г. в сутрешния блок на БНТ: "С други думи, предпочитам да бъда докрай откровен, последователен и честен спрямо обществото, какъвто съм бил, да казвам нелицеприятните истини, които другите не смеят да назоват, но да не бъда лицемерен, двуличен. Така че пак ви казвам, ако се бях извинил, нямаше да бъде искрено."; на 24.10.2018 г. след среща с министър-председателя, в сградата на МС: "На проведения коалиционен съвет при министър-председателя беше обсъден въпросът, свързан с медийната кампания по повод мое изявление и ежедневните протести пред МС. В тази връзка поднасям своите извинения на всички, които са били засегнати или са се почувствали обидени от моето изказване в телевизионно интервю. Още веднъж поднасям своите извинения. По никакъв начин не съм целял да обидя когото и да било." Сочи се, че КЗД се е произнесла по преписката първоначално с решение № 470/15.09.2020 г., което е било предмет на оспорване и с Решение 176/27.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2788/2020 г. на Административен съд – Пловдив, оспорването е било отхвърлено. Решението на ПАС е отменено с Решение № 8193/06.07.2021 г. на Върховен административен съд и преписката е върната за ново разглеждане. С оспореното пред АС - Пловдив решение № 211 от 31.05.2023 г. на Пети специализиран постоянен заседателен състав при КЗД е установено ,че с действията си В. С., не е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на "1,т.1 от ДР на ЗЗЗДискр. по защитеният съгласно чл.4,ал.1 ЗЗДискр. признак "увреждане" по отношение на П. Е. М.,К. М. и Е. П. М.. Административният орган е приел, че в сочените изказвания на В. С. не са адресирани пряко към жалбоподателите; същите са насочени към "закона", обосновавайки извода си,че изказването на ответника от 16.10.2018 г.не насочено към цяла социална общност и в частност на всички майки на деца с увреждания. Също така приема, че част от изразите в изказванията на С. са извадени от контекст. Накрая КЗД заключава, че изказванията на В. С. са право на свободното му мнение по дадена тема, а именно приемането на закон за хората с увреждания. За да уважи оспорването решаващият състав на АС - Пловдив е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен административен орган по аргумент от чл. 47 и в установената от чл.66 ЗЗДиск писмена форма. Изводът на първоинстанционния съд е, че е налице непълнота при произнасянето на КЗД по повдигнатите в жалбата въпроси за наличие на дискриминация по признак "увреждане" и по предвидения в чл.5 ЗЗДискр. признак "тормоз". Решаващият извод на съда е ,че административния акт не е мотивиран в степен, отговаряща на изискванията на закона- не е разгледано поведението на С. в контекста на конкретната обстановка на протести и недоволство; както и участието на страните в тези събития. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че КЗД не е изследвал, обсъдил и мотивирал твърденията на М. за осъществен "тормоз", основан на защитения признак "увреждане" изразен словесно и имащ за цел/резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда за участващите в протеста лица. Също така правилен е извода на съда, че КЗД се е произнесъл без категорично да изясни обстоятелството дали семейство М. е участник в протестите на родители и деца с увреждания през процесният период и към момента на ценените изказвания на С.. Предвид изложеното, не са налице касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Пловдив ., поради което то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора,на ответниците по касация- М. се дължат разноски. Същите са претендирани но не са представени доказателства за разходвани средства, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,