Определение № 60151 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3070/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частни жалби вх. №№ 264055/8.04.2021 г. и 264616/21.04.2021 г. на Е. Ш. А. и К. П. Б., подадени срещу определение № 260111/24.03.2021 г. по гр. д. № 458/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК е изменено решение № 260011/3.02.2021 г. по същото дело в частта за разноските, като са осъдени Е. Ш. А. и К. П. Б. да заплатят при условията на разделност на А. Л. Щ. и П. И. Щ. допълнително сума в размер на 650 лв., представляваща разликата между присъдените с решението разноски в размер на 650 лв. и пълния размер от 1 300 лв. на дължимите такива за производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В жалбите се твърди, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като А. Л. Щ. и П. И. Щ. (семейство) са били представлявани от един адвокат в съответствие с нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Отделно е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. От насрещните страни не са подадени отговори на частните жалби. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване изискванията на ГПК. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Съображенията за това са следните: С решение № 2260011/3.02.2021 г. по гр. д. № 458/2020 г. Окръжен съд – Варна е разгледал подадените срещу решение № 1362/3.04.2019 г. по гр. д. № 3325/2018 г. по описа на ВРС въззивни жалби на Е. Ш. А. и К. П. Б., както и частните жалби на същите страни срещу определение № 13795/22.10.2019 г. на първоинстанционния съд, и ги е намерил за неоснователни, поради което е потвърдил атакуваните пред него съдебни актове. С оглед изхода на спора пред него, е присъдил на ответниците по жалбите направените от тях разноски за адвокатски възнаграждения, както следва: на А. Л. Щ. и П. И. Щ., при условията на разделност – 650 лв., а на „Приморска популярна бизнес-кооперативна организация“ – 1 000 лв. В срока на касационно обжалване А. Л. Щ. и П. И. Щ. са депозирали молба по чл. 248 ГПК, като са поискали на всеки от тях да бъдат присъдени разноски от по 650 лв., колкото са направили и посочили в два отделни списъка по чл. 80 ГПК. Въззивният съд е съобразил, че искането за присъждане на разноски е било направено своевременно от А. Л. Щ. и П. И. Щ. с подадените от тях отговори на депозираните жалби. В открито съдебно заседание, проведено на 3.11.2020 г., са били представени списъци на разноските по чл. 80 ГПК, с които се претендира присъждането на сума от по 650 лв. за всеки от тях. Извършването на разноските се установява с договори за правна защита и съдействие № 26/20.10.2020 г. и № 27/20.10.2020 г. Направеното от насрещната страна пред въззивната инстанция възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е възприето от съда като неоснователно. Окръжен съд – Варна е приел, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Л. Щ. и П. И. Щ. имат право на разноски за въззивното производство в размер на 1 300 лв. общо. С въззивното решение са присъдени такива от 650 лв., поради което следва да бъде присъдена разликата, възлизаща на 650 лв. Настоящият съд намира, че са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на разноските и присъждане на А. Щ. и П. Ш. на направените и претендирани в пълен размер разноски за адвокат за въззивното производство. Въпросните страни са имали право на разноски в размер на 1 300 лв. общо, за колкото са представили и списъци по чл. 80 ГПК, но погрешно Окръжен съд – Варна е присъдил сума от 650 лв. В случая не е налице хипотезата на „един адвокат“ по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, която разпоредба има предвид, че когато страната прецени, че следва да бъде представлявана и защитавана в съответното производство от двама или повече адвокати, при благоприятен изход на делото тя има право на присъждане на разноски само за един адвокат, а разноските за останалите следва да останат в нейна тежест. По делото пред Окръжен съд – Варна Щереви са били представлявани от един адвокат, като всеки от тях е сключил отделен договор за правна защита и съдействие. Същевременно договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид цената на ревандикационния иск, значителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че въззивният съд е разгледал две въззивни и две частни жалби. Самият Е. А. е заплатил адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител в значително по-висок размер. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,