Решение № 218 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 175/2010 г.

Решение № 218 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 175/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 576 от 28.10.2009 г. на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр. д. № 600/2009 г., с което е отменено решение на Плевенски районен съд от 28.04.2009 г. по гр. д. № 3039/2007 г. и вместо него на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) е допусната поправка на явна фактическа грешка в решението от 14.04.2008г по гр. д. № 3039/2007 г. на Плевенски районен съд, като е постановено, че поставения в дял на А. Н. С. недвижим имот по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) е на стойност 90 001 лв. и че дължимите от него за уравнение на дяловете суми са: на Я. П. К. 30 000,33 лв. и на К. Н. С. - 15000,17 лв. Променени са и дължимите от страните държавни такси. Жалбоподателят А. Н. С. счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според него въззивният съд е открил в решението по извършване на делбата нарушения, които не съставляват погрешно изразена воля на съда, а са такива, които водят до необоснованост на постановеното решение. Затова съдът в действителност не е поправил грешка, а е променил мотивите и правните изводи на решаващия съд. С определение № 218 от 4.03.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на решението със съдебната практика досежно същността на очевидната фактическа грешка и отграничаването й от неправилността на решението и по-конкретно относно въпроса дали в производство по поправка на очевидна фактическа грешка съдът може да коригира пороци на решението, които обуславят неговата необоснованост. Ответникът по жалбата Я. П. К. намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Ответникът К. Н. С. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството по гр. д. № 3039/2008 г. пред Плевенски районен съд е делбено, във фазата по извършване на делбата. По делото е приета техническа експертиза, според която пазарната оценка на допуснатия до делба недвижим имот - дворно място с къща в с. Г. е 39 600 лв. При извършеното наддаване за възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3, пр. 2 ГПК (отм.) съделителят А е предложил цена 90 001 лв., а съделителят - 992 лв. С решение № 25 от 14.04.2008 г. първоинстанционният съд е поставил в дял на А. Н. С. недвижимия имот като го е осъдил да заплати на останалите двама съделители Я. К. и К. С. за уравнение на дяловете съответно сумите 13 200 лв. и 6 600 лв. Решението е влязло в сила. С решение от 28.04.2009 г. същия съд е оставил без уважение молбата на Я. К. за поправка на явна фактическа грешка в решението в частта относно отразената сума за уравнение на дяловете, както и за тълкуване на решението в същата част. С обжалваното решение Плевенски окръжен съд е отменил решението на Плевенски районен съд и вместо това е допуснал исканата поправка в решението по извършване на делбата относно дължимите суми за уравнение на дяловете, като ги е увеличил. За да достигне до този резултат Плевенски окръжен съд е приел, че с оглед проведената процедура по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и при предложена най-висока цена от 90 001 лв., то по силата на закона възлагането следва да се извърши по тази цена, която не подлежи на съдебна преценка. Затова като е определил дължимите за уравнение на дяловете суми върху друга (по-ниска) стойност на имота първоинстанционния съд е допуснал грешка в изчисленията. С определението за допускане на касационно обжалване е констатирано наличие на противоречива практика по въпроса за същността на очевидната фактическа грешка и отграничаването й от неправилността на решението, който въпрос е решаващ за изхода на производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). В приложените Решение № 1* от 04.10.1976 г. по гр. д. № 239-II/1976 г., I г. о. на ВС и Решение № 38 от 27.03.2009 г. по т. д. № 18/2009 г. на ТК на ВКС е прието, че не е налице явна фактическа грешка когато съдът е отразил това, което е желаел, но то е резултат на необсъждане на доказателства или на неправилната им преценка, като в този случай е налице неправилност на решението поради необоснованост или процесуално нарушение на чл. 188 ГПК (отм.). В обжалваното решение, както бе посочено по-горе, съдът е счел, че определянето на цена на имота, различна от посочената в закона, съставлява грешка в изчисленията, която следва да бъде поправена в инициираното производство по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Плевенски окръжен съд решение, на основание чл. 291 ГПК приема за правилно становището в цитираните две решения на ВС и ВКС. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната от съда воля и отразената такава в писмения текст на решението. Незаконосъобразните изводи на съда при преценката на доказателствата и по приложението на закона обаче не съставляват очевидна фактическа грешка, а водят до неправилност на решението, която може да бъде отстранена единствено по пътя на обжалването, но не и чрез поправка на явна фактическа грешка. Поради това е недопустимо в производство по поправяне на очевидна фактическа грешка да се отстраняват грешки в правните изводи на съда. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: Обжалваното решение е неправилно. Съдът е приел, че е налице очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне, с оглед на това, че при определяне на цената на имота и съответно на сумите, дължими за уравнение на дяловете, първоинстанционният съд е взел предвид не предложената най-висока цена при проведеното наддаване между конкуриращите съделители съгласно чл. 288, ал. 3,пр. 2 ГПК (отм.), а оценката на имота, направена от вещо лице в приетата по делото техническа експертиза. Според застъпеното от съда становище изводът, че предложената най-висока цена представлява стойността на имота произтича от закона и затова като е определена друга сума, въз основа на която да се извърши уравнение на дяловете, е допусната грешка в изчисленията. Настоящият състав счита, че в случая не е налице разминаване между формираната и изразената воля на съда относно дължимите суми за уравнение на дяловете, а грешка при формиране на правните изводи на съда по приложението на закона. Вярно е, че след процедура по чл. 288, ал. 3, пр. 2 ГПК (отм.) възлагането на имота следва да се извърши по предложената от конкуриращия съделител по-висока цена. Съдът обаче е приел нещо различно и тази му преценка не е погрешна по смисъла на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), а е неправилна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като погрешно е формирано вътрешното убеждение на съда, а не неговия външен израз. Такава грешка не може да бъде отстранявана в производство по поправка на очевидна фактическа грешка, а единствено чрез обжалване на неправилното решение, която възможност в случая е пропусната. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се отмени постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка и вместо това да се остави без уважение молбата за поправяне на решението. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.