Определение № 9316 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. И. М. от гр. София, срещу определение № 22947 от 11.11.2024г., постановено по адм. дело № 753/2023г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане молбата му от 31.10.2024г. за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса по делото и с което е върната частната му жалба вх. № 24897 от 16.08.2024г. срещу определение № 12686 от 23.07.2024г., постановено по адм.д. № 753/2023г. по описа на АССГ. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че в настоящото производство съдът въобще не е изискал предоставяне на нови доказателства дали към 2024г. година все още разполага с имущество, което би било пречка за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси и разноски. Твърди и че съдът въобще не се е произнесъл по същество по молбата му за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси и разноски, а без такова произнасяне не е налице неизпълнение на разпореждането за отстраняване на нередовностите, съответно връщането на частната жалба е незаконосъобразно. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на АССГ за произнасяне по молбата му за освобождаване от такси и разноски и предоставяне на правна помощ. В срока по чл. 232 АПК не са представени възражения по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, даресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следващите съображения. За да постанови оспореното определение съставът на АССГ е приел, че с множество постановено по делото определение, които са влезнали в сила на жалбоподателят М. са отхвърлени исканията за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Посочил е, че включително с определение № 10353 от 02.10.2024г. по адм.д. № 8969/2024г. по описа на ВАС е оставено в сила протоколно определение от 23.07.2024г. по адм.д. № 753/2023г. на АССГ, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси по делото. Приел е, че с подадената на 31.10.2024г. нова молба с идентично съдържание да бъде освободен от държани такси и да му бъде предоставена правна помощ жалбоподателят злоупотребява с право, тъй като до подаването на тази молба има неколкократни произнасяния на съда по идентични искания, които са свързани и с частната му жалба, предмет на производството. Поради това е приел, че новото искане за освобождаване от такси и предоставяне на правна помощ е недопустимо и го е оставил без разглеждане. Посочил е, че с разпореждане № 20050 от 15.10.2024г. е оставил без движение частната жалба вх. № 24897 от 16.08.2024г. с указания да бъдат представени преписи от частната жалба за страните по делото, самата частна жалба да бъде представена приподписана от адвокат, като се представи пълномощно за приподписването или да бъдат представени доказателства, че жалбоподателят е лице с юридическа правоспособност, както и да бъдат представени доказателства за внесена държавна такса. Приел е и че жалбоподателят е уведомен за разпореждането от 15.10.2024г. редовно на 28.10.2024г. Съдът е направил извод, че в предоставения седем дневен срок, нередовностите в частната жалба не са отстранени, включително до датата на постановяване на оспореното определение 11.11.2024г., поради и което на основание чл. 213а ал. 1 изр. Последно съдът е върнал частната жалба, подадена от Г. М.. Определението е правилно. По делото по няколко идентични искания на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ и освобождаването от такси по делото е налице произнасяне, както от състава на АССГ, така и от ВАС, като са постановени определения, с които на жалбоподателя е отречено правото да бъде освободен от държавна такса, както и за получаването на правна помощ. Подаденото искане на 31.10.2024г. е идентично с предходни искания, по които е налице вече произнасяне без да са наведени съображения и да са представени доказателства, че са налице нови обстоятелства. Обоснован в тази връзка е извода на съда, че в случая е налице злоупотреба с право, още повече, че молбата от 31.10.2024г. е подадена два дни след като жалбоподателят е уведомен на 28.10.2024г. за постановено определение от ВАС, с което е оставено в сила определение, с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Поради това правилно съдът е оставил без разглеждане поредното искане за освобождаване от такси и за предоставяне на правна помощ. Правилен е и извода на съда, че предвид това, че не са отстранени нередовностите в частната жалба вх. № 24897 от 16.08.2024г., то са налице предпоставките по чл. 213а ал. 1 изр. последно АПК, същата да бъде върната на жалбоподателя. В случая е даден нов срок с ново разпореждане от 15.10.2024г. на жалбоподателя да отстрани нередовностите в частната жалба, като за това разпореждане същият е уведомен редовно на 28.10.2024г., като в дадения 7 дневен срок, който е изтекъл на 04.11.2024г., който ден е непразничен и работен – понеделник. Предвид изложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,