Определение № 11337 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г., срещу определение № 3050/09.09.2024 г., постановено по адм. дело № 663/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата му Държавна агенция за разузнаване /ДАР/. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се иска неговата отмяна. Оспорва извода на съда за преждевременно подадена от него жалба, съответно липсата на мълчалив отказ. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответната страна – Държавна агенция “Разузнаване“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба вх. № 4371/05.08.2024 г от Г. Б. Г., срещу Държавна агенция за разузнаване. Съдът е изпратил препис от жалбата на административния орган. С писмо, постъпило в АС Плевен на 03.09.2024 г. Председателят на ДАР, че Агенцията предоставя административната преписка, образувана по заявлението Г., подадено на 31.07.2024 г. и изразява становище за недопустимост на подадената от него жалба и излага твърдения, че не е събирала, обработвала, съхранявала лични данни на Г., а и по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗДАР е налице забрана за информиране на физическо лице за обработване на лични данни. От представената по делото административна преписка съдът е установил, че Г. е подал заявлението си до ДАР на 31.07.2024 г. и по него не е имало постановено решение до 05.08.2024 г., когато жалбоподателят е подал жалбата в АС – Плевен. При така установеното от фактическа страна, и след анализ на относимите материално правни норми, съдът е приел, че жалбата е подадена преди изтичане на двумесечния срок указан в чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД и съответно не е налице мълчалив отказ, а жалбата като преждевременно подадена се явява недопустима. С оглед изложеното жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата и правна обстановка и е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, Според чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗЛД субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, които го засягат, и ако това е така, да получи достъп до тях, както и информация за: 1. обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 3 - 5 и ал. 2, т. 1 - 3; 2. обработваните категории лични данни; 3. личните данни, които са в процес на обработване, и всякаква налична информация за техния произход, освен ако тя е защитена от закон тайна. Администраторът предоставя информацията по ал. 1 в срока по чл. 53, ал. 3 – в срок до два месеца от получаване на искането като срокът може да се удължи с още един месец, когато това се налага заради сложността или броя на исканията В настоящия случай е безспорно, че производството е започнало с подаване на заявлението от Г. до ДАР на 31.07.2024 г., а жалбата е подадена директно в съда на 05.08.2024 г. С оглед изложеното е видно, че към момента на сезирането му не е изтекъл срокът за произнасяне на административния орган, Видно от изложеното съдът правилно е приел, че жалбата, с която е сезиран на 05.08.2024 г., е подадена преждевременно, преди изтичане на двумесечния срок за произнасяне на административния орган, в който същия е следвало да предостави или откаже търсената информация, след преценка на всички релевантни обстоятелства, поради което не е формирано волеизявление на компетентния орган, което да подлежи на съдебен контрол. Правилен е изводът на съда, че изложеното становище от председателя на ДАР относно липсата на данни за лицето и тълкуването на чл. 28 от Закон за Държавна агенция „Разузнаване“ са въпроси относно основателността на искането на Г., по които се дължи произнасяне. С оглед изложеното, постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение