Определение № 9580 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8832/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от В. М. С. от [населено място] срещу Определение №7343 от 19.06.2026 г. по адм. д. №1269/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му, по която е образувано делото и съдебното производство е било прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество. В срока по чл.232 АПК възражение е постъпило от „Горубсо-Лъки“ЕООД, чрез адв. Кривчева, с което са настоява за оставяне в сила на атакуваното определение. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба, с която се иска отмяна на мълчалив отказ на бившия осигурител на лицето „Горубсо-Лъки“ЕООД за издаване на удостоверение, обр. УП-2 за определен период с посочен конкретен осигурителен доход, както и заплащане на неизплатено трудово възнаграждение. Настоящият касационен състав споделя изводите на първостепенния съд, но само като краен резултат. В тази връзка следва да се посочи, че е видно самото входирано заявление на лицето до осигурителя, датирано от 25.03.2026г., че с него се търси издаване на посочения вид удостоверение, но с определено съдържание. Не е спорно, че преди това, двукратно и по молби на частния жалбоподател, „Горубсо-Лъки“ЕООД е издало на дати 06.12.2024г. и 10.09.2025г. две удостоверения обр. УП-2 за търсения период на С.. В тази връзка следва да се посочи, че настоящият касационен състав не споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, послужил за основание за прекратяване на съдебното производство, а именно, че неиздаването на УП-2 и УП-3 не подлежи на съдебно оспорване и съдебен контрол. Както настоящият състав е посочил и в намиращото се по делото свое предходно определение от 09.10.2024г. търсеното за издаване удостоверение представлява по съществото си акт по чл.21 ал.3 АПК, т.е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на лицето, поради което съдебният контрол е допустим. В тази насока е налице и съдебна практика(Определение №6470 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2014 г., Определение №17650 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2019 г., VI о. и Определение № 8313 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2025 г.). Въпреки това обаче, крайният извод за недопустимост следва да се сподели, тъй като лицето в случая и видно от самата му молба до осигурителя търси не въобще издаване на какъвто и да е документ по преценка на осигурителя, а удостоверение с определено съдържание, съответстващо, според С., на влезли в сила съдебни решения на гражданските съдилища, посочени в молбата му. В тази връзка и по арг. от чл.81 ал.2 АПК един такъв правен спор не може да се разреши от съда, а на С. вече двукратно е издадено търсеното удостоверение. Т.е. същият очевидно не е доволен от съдържанието на документа, който спор обаче не може да се разреши от съда с оглед на цитираното по-горе правило в процесуалния закон. Недопустима за разглеждане от административния съд е и претенцията на лицето за изплащане на неизплатени разлики от трудови възнаграждения, което представлява по същество трудовоправен спор. Като е прекратил съдебното производство на основание чл.159, т.1 АПК, първостепенният съд е постановил, в крайна сметка, законосъобразен акт, който следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение