Решение № 135 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6627/2014 г.

Решение № 135 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6627/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Разглежда се касационна жалба на С. Г. П., представлявана от назначената по реда за Закона за правната помощ адв. П. Л. от САК, особен представител, срещу решение № 5472 от 18.07.2014 г. по гр. дело № 4932/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.08.2013 г. по гр. д. № 10347/2010 на Софийски районен съд. Отхвърлен е бил иска на касаторката за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане. Оплакването е, че въззивният съд не е допуснал поискани с въззивната жалба гласни доказателства, при положение че искането за допускане на двама свидетели, съобразено с доказателствената тежест на страната да установи какви вреди е претърпяла, е било направено от назначения процесуален представител на касаторката своевременно пред първа инстанция, но този съд не се е произнесъл по него. Така доказателствата не са събрани в нарушение на съдопроизводствените правила, а въззивният съд е нарушил чл. 266, ал. 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба М. П. П. я оспорва, в писмена защита се позовава на обстоятелства, които са от значение за правото на защита в процеса. В проведеното пред първа инстанция съдебно заседание са присъствали лично ищцата и служебният й защитник, като не са имали възражения по доклада. Не са повдигнали въпроса за изслушване на свидетели. Заявили са, че нямат доказателствени искания. Самата ищца не е възразявала срещу това, че свидетели не са допуснати. Искането пред въззивния съд е било преклудирано, както правилно е прието по този въпрос. С определение № 224 от 05.03.2015 г. на III г. о. на ВКС настоящата касационна жалба е допусната до разглеждане при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд да допусне доказателства съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, при положение че допускането им е било поискано своевременно, но съдът на първа инстанция не се е произнесъл по него. Въпросът се е оказал с решаващо значение при следните обстотятелства: Софийски градски съд е бил сезиран с въззивна жалба от С. Г. П., представлявана от адв. П. Л. от САК, постъпила срещу решение от 26.08.2013 г. по гр. д. № 10347/2010 на Софийски районен съд, отхвърлил нейния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, включително поради това, че липсва проведено доказване на причинени на ищцата вреди, липсват доказателства за вредоносен резултат. С въззивната жалба е поискан един свидетел при довеждане с довод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Искането е оставено без уважение като преклудирано (съгл. чл. 266, ал. 1 ГПК) с разпореждане от 10.04.2014 г., при насрочване на делото. В съдебно заседание защитата е подновила искането си с оплакване, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е нарушил чл. 157 ГПК и поради това свидетелят следва да се допусне. Изтъкнато е, че своевременно, съгласно с молба от 20.07.2010 г, назначеният по реда на Закона за правната помощ адвокат на ищцата е направил искане за допускане на двама свидетели, за доказване на обстоятелствата, от които произтичат заявените за обезщетяване неимуществени вреди. С определение от 11.04.2013 г. Софийски районен съд, 42 състав е постановил, че "следва да се допуснат писмените доказателства" и същите са допуснати. В проведеното съдебно заседание на първоинстанционния съд е протоколиран доклада по чл. 146 ГПК с общи указания за доказателствената тежест при непозволено увреждане, в това заседание ищцата е представила още писмени доказателства, които са приети и след като страните са заявили, че няма да сочат повече доказателства, Софийски районен съд е дал ход на делото по същество. С решението е отхвърлил иска като недоказан, по отношение на вредата като елемент на фактическия състав включително, като се е позовал на общо указаната в доклада доказателствена тежест за ищцата в тази връзка. За да потвърди решението въззивният съд решаващо е приел, че въпреки установено виновно и противоправно поведение на ответницата, не се установява вреда поради непроведено пълно и главно доказване, като доказателствените възможности пред тази инстанция са преклудирани. При горните обстоятелства Софийски градски съд е отказал допускането на искания с въззивната жалба свидетел, с което е разрешил поставения правен въпрос в противоречие с изведени в задължителната практика на ВС на РБ и ВКС указания по тълкуването и прилагането на чл. 226, ал. 3 ГПК. Върховен касационен съд, III, намира следното: В противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК е разрешен въпроса за допустимостта на поискани с въззивната жалба доказателства, при положение че искането е било своевременно направено пред първа инстанция и този съд не се е произнесъл по него, както изисква чл. 157 ГПК. След като по реда на чл. 140 ГПК съдът на първа инстанция е очертал по положителен начин кръга допустими доказателства по делото, т. е постановил е изрично кои доказателства допуска по искане на страната, не е в тежест на тази страна да напомня по-нататък за служебните задължения на съда по чл. 157 ГПК, при вече направени искания за доказателства, които са извън допуснатите. С това съдържание на определението по доказателствата, последвалият протоколиран доклад по чл. 146 ГПК не е ориентирал страната при упражняване на процесуалните права, що се отнася до становището на съда по отношение на исканите гласни доказателства, за които изрично произнасяне липсва. По допускането на доказателствата решава съдът. Ако решението му по този въпрос е в нарушение на съдопроизводствените правила, искането на жалбоподателя по чл. 226, ал. 3 ГПК следва да бъде уважено. Именно доказателствата, които страната е поискала своевременно и същите не са били събрани в нарушение на съдопроизводствени правила, въззивният съд следва да допусне. Без значение тук е дали страната е имала възражения по доклада след изслушването му, липсата им не санира процесуалното нарушение. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Като не е допуснал гласни доказателства, поискани за относими към основанието на иска обстоятелства, по отношение на които свидетелските показания са допустимо доказателствено средство, Софийски градски съд е постановил решение в противоречие с указанията по т. 1, 2 и 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК, както и с реш. № 556/2010 по гр. д № 1019/2009 II г. о и реш. № 312/2012 г. гр. д. № 849/2011 IV г. о на ВКС относно прилагането на чл. 266, ал. 3 ГПК, по същия въпрос. Касационната жалба е основателна, предвид отговора на поставения правен въпрос и обстоятелствата по делото. Въззивният съд неправилно е приел за преклудирано искане за попълване на делото с доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. При разгледаните в решението факти, поискани са били доказателства за обстоятелства, останали неизяснени поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Предвид ограничения предмет на проверка при въззивно обжалване, в настоящия случай нарушението следва да се приеме за изтъкнато от въззивната жалбоподателка по смисъла на чл. 260, т. 3 ГПК и без изричното му означение, щом от съда се иска събиране на доказателствата, които са били поискани, но не са допуснати от първоинстанционния съд - при липса на произнесено определение по допускането им. Като указание в какво се състои порочността на обжалваното решение, в случая е достатъчно посоченото във въззивната жалба защо делото е останало неизяснено, непопълнено с факти и това е обусловило неправилен краен извод на съда. Правният термин "процесуално нарушение" не е безусловно необходимо съдържание на жалбата, за да се счита въззивният съд сезиран с оплакване в тази насока. Неоснователен е доводът на ответницата по касационната жалба, че тъй като ищцата и нейната защита са имали възможност да напомнят за искането си по допускане на свидетели в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, когато са взели становище по доклада и са заявили, че други доказателства няма да сочат, за ищцовата страна като жалбоподател не е налице хипотезата по чл. 266, ал. 3 ГПК. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, при което ново разглеждане исканият от жалбоподателката свидетел следва да се допусне. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.