Определение № 11793 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. Х. А. от гр.Харманли против решение по т. 11.41.13. от протокол № 28 от дистанционно заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023г.), проведено на 25.06.2024 г. С Определение от 16.09.2024 г. и на основание чл. 150, т. 6, чл. 147 и чл. 158, ал. 1 АПК, тричленен състав на Върховен административен съд е оставил без движение жалбата на лицето с указания в 7 – дневен срок от съобщението в писмена молба, с препис за другите страни да обоснове своя пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване на административния акт, да посочи дали е бил участник в проведения конкурс по реда на Закона за съдебната власт, в който е участвала и Г. С. Г. за заемане на длъжност „съдия“ в Районен съд Харманли, както и в какво се състои незаконосъобразността на акта. В предоставения на страната срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда, независимо, че е депозирал молба по делото от 04.10.2024 г. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид фактическите твърдения в подадената до съда жалба, с която е сезиран, приложените към нея доказателства, приема за установено следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е решение по т. 11.41.13 от протокол № 28 от дистанционно заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), проведено на 25.06.2024 г., с което на основание чл.160, във връзка с чл. 186а, ал.4 ЗСВ Г. С. Г. е назначена на длъжност „съдия“ в Районен съд Харманли. От данните по делото и приложената административна преписка във връзка с проведения конкурс за заемане на длъжност „съдия“ в районните съдилища е видно, че жалбоподателят не е участвал в конкурсната процедура. Същият не твърди, че обжалваното решение засяга негови права, свободи и законни интереси. При тази констатация същият не доказва наличие на правен интерес от търсената съдебна защита, чрез оспорване по реда на АПК на индивидуалния административен акт. Установената липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно обжалване - правен интерес, обосновава извод за недопустимост на подадената от В. Х. А. първоинстанционна жалба. Правото на жалба е средство за защита на материалното право, чрез разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо. Но след като жалбоподателят не доказва своя правен интерес, то е налице основанието по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК и производството, като образувано по недопустима жалба подлежи на прекратяване. Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение