Определение № 9698 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2026 г.

Производството е по чл. 176а АПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Образувано по молба от 08.07.2026г., на "Гависел" ЕООД, чрез процесуален представител, с която се иска изменение на решение № 7206/26.06.2026г., постановено по адм. дело № 4673/2026г., на ВАС, в частта му за разноските. В молбата се поддържа становището, че съдът неправилно не е присъдил целият размер на адвокатското възнаграждение, за което са представени доказателства и е извършено процесуално представителство. Моли съдът да измени решението си, като увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на претендираното. Ответникът по молбата - Директорът на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП счита молбата за неоснователна, като в писмено становище изразява доводи в тази насока. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата и изложеното в нея, намира молбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователно, поради следните съображения: Отговорността за разноски спрямо касатора специалната норма на чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, предвиждаща, че на жалбоподателят се присъждат разноските по делото, в т.ч. възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно с уважената част на жалбата. В ал. 2 обаче, в последната си редакция /ДВ бр. 17/2026г./ е поставено ограничение - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част; при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон; съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В конкретният случай още при провеждане на съдебното производство, а и с настоящия отговор, ответната страна е направила изрично волеизявление за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и това е взето предвид от съда при постановяване на съдебното решение. Не са налице обстоятелства водещи до ревизия на съдебния акт в частта за разноските, предвид липсата на правна и фактическа сложност по проведения пред касационната инстанция спор, материалния интерес по него и проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител на дружеството. Предвид горното е налице хипотезата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК и адвокатското възнаграждение правилно е редуцирано в съдебния акт до размер предвиден в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал 3 АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение