Определение № 5509 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2193/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Г. С. срещу решение № 60/03.02.2025г., постановено по въззивно гр. д. № 1225/2024 г. на Благоевградския окръжен съд в частта му, в която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение № 264/09.08.2024 г. по гр. д. № 1680/2023 г. на Петричкия районен съд, като краен резултат е осъдена Ш. Г. С. да заплати на Б. М. Н. на основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 12 923,75 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г. и касаещ организиране на групово посещение през периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023 г. на "Иша-йога център", намиращ се в близост до [населено място], Република Индия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска - 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена Ш. Г. С. да заплати на Б. М. Н. на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 265,85 лв., мораторна лихва върху обезщетението за вреди от неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г. в размер на 12363,75 лв., за периода 11.10.2023 г. - 08.12.2023 г. и на Б. Б. Г. сумата от 2,30 лв., мораторна лихва върху обезщетението за вреди от неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г. в размер на 106,75 лв., за периода 11.10.2023 г. - 08.12.2023 г. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Н., И. Н., Й. М. и Б. Г. срещу Ш. С., в която са изложени твърдения, че ищците имат качеството на доверители по сключен с ответницата устен договор за поръчка, въз основа на който същата се задължила да организира в периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023 г. пътуване до "Иша-йога център", намиращ се в близост до [населено място], като предметът на договора касаел организация на пътуването, включваща планиране на пътуването по маршрут София - Коимбатор - София /издаване на визи, закупуване на самолетни билети във всички посоки/, както и организиране на престоя на всички ищци в йога центъра в посочения времеви периода /нощувки, храна и участие в различни дейности на центъра/. От своя страна, ищците се задължили да заплатят разходите по пътуването - цена на самолетни билети, такса за издаване на виза, разходи за храна, нощувка и курсове в йога центъра, като тези свои задължения те изпълнили своевременно, извършвайки банкови преводи по сметка, притежавана от майката на ответницата. Ищците твърдят, че поради лошо планиране от страна на ответницата - лош подбор на полети за връщане обратно към България, за тях са възникнали имуществени вреди, изразяващи се в следното: ищците не успели да се качат на самолета осъществяващ полет по маршрут от Бенгалуру до Оман, поради което се наложило да заплатят транспортни разходи до несъществуващ хотел в края на [населено място] /всеки от ищците в размер на 62.50 лв./; наложило се Б. Н. да закупи самолетни билети по маршрут Бенгалуру - Доха и Доха - София за 14.09.2023 г. в общ размер на 15 759 лв., като последната заплатила и 560 лв. такса за осъществена мобилна услуга при разговор между сътрудника на С. и последната на територията на летището в Бенгалуру; всяка от страните по договора извършила разходи за неотложни нужди като храна и вода по време на престоя на летището в [населено място] в размер на 44.25 лв. Според ищците себестойността на цялото пътуване възлизала в размер на 3 600 лв. на човек, поради което с исковата молба се иска връщане на разликата между реално заплатената сума и действително дължимата такава по договора. С подадения отговор в срока по чл. 131 ГПК жалбоподателката-ответник по иска оспорва да е сключвала договор за поръчка с ищците, както и да е поемала задължение да е пряк организатор на посещение в Индия, в условията на евентуалност се навежда довод при положение, че се приеме, че страните са обвързани от мандатно правоотношение, то от нейната страна е налице пълно изпълнение. Според ответницата ищците изпуснали втория планиран полет поради наличие на свръхбагаж. Неоснователна била и претенцията с основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, защото уговорените суми включвали административни такси и разходите свързани с пътуването на водача на групата. За да постанови обжалвания съдебен акт Благоевградския окръжен съд, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, въведените доводи и възражения, е приел за установено, че между страните в процеса е съществувала твърдяната в исковата молба валидна облигационна връзка, породена от сключения помежду им на 16.06.2023 г. устен договор, по силата на който ответницата Ш. С. се задължила да организира в периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023 г. пътуване до йога център, намиращ се в близост до [населено място], Индия, като планира самото пътуване по предварително определения маршрут, закупи самолетни билети, осигури транспорта до самия център, както и престоя в него /като храна, нощувка, участие в организационните дейности на центъра/, а ищците от своя страна поели задължение да заплатят необходимите разходи по пътуване, като размерът на същите е посочен и определен от ответницата индивидуално за всяка от страните. Приел е, че между страните по делото е сключен ненаименован облигационен договор, който съдържа елементи на договор за поръчка - задължението на изпълнителя да сключи договор със съответния йога център за сметка на туристите, респ. договор за превоз с авиокомпаниите, така и такива на договор за изработка, тъй като подготовката на необходимите документи за ползващите услугата, предоставянето на информация на йога центъра, осигуряването на конкретно изпълняваните дейности в този обект, в това число на транспорта от и до, представляват поведение, което по своята същност е предмет на търсен конкретен фактически резултат. Приел е, че в случая конкретната претенция е за договорно неизпълнение, изразено в лошо изпълнение на поетия ангажимент от страна на ответницата във връзка с връщането на групата до България и по-конкретно лошо планиране на първите два полета, като от него произлезли имуществени вреди, под формата на реално сторени разходи - за нови самолетни билети, за транспорт, за храна и напитки. За неоснователни са приети възраженията на ответницата за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, вкл. и по отношение допустимостта на свидетелските показания на свидетелите, ангажирани от ищците с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са съображения, че в случая чрез тези свидетелски показания се установяват обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и каква е била действителната обща воля на страните по отношение на него, в който случай съдът е приел, че е допустимо използването на гласни доказателствени средства. Съдът е посочил, че по делото са приобщени и писмени такива, обосноваващи основанието и реалното заплащане на описаните в исковата молба суми. Въззивният съд е намерил за обоснован извода на първостепенния съд, че причината за изпускането на втория по ред планиран полет в посока България се корени в краткото време между полета, пристигнал от [населено място] и онзи, заминаващ от [населено място]. В тази връзка въззивният съд е посочил, че не отговаря на съдържанието на мотивите към решението на първостепенния съд аргументът във въззивната жалба на ответницата, че съдът е кредитирал избирателно показанията на свидетелите. В проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2024 г. първоинстанционният съд не само, че е констатирал съществуващото противоречие по това фактическо положение, но и е провел очна ставка между свидетелите, след което в своите мотиви е изложил съображения, че дава вяра на казаното от свидетелите водени от ищците - св. М. и Ж.. Въззивният съд изцяло е споделил разрешението на първостепенния съд по този процесуален проблем, като единствено е намерил за необходимо да допълни, че както св. М., така и св. Ж. последователно твърдят, че проблем с багажа действително е имало, но той се появил при регистрацията на летището в [населено място], същият обаче не станал повод за изпускане на самолета, като всички свидетели са категорични, че са пристигнали навреме на летището в [населено място], където се наложило да тичат, преминавайки от един терминал към друг, но въпреки това не пристигнали навреме до гишето на авиокомпанията. Въззивният съд е приел, че св. Я. е изразил предположение за причината, поради която представители на авиокомпанията им отказали регистрация - "от авиокомпанията ни обясниха, че сме закъснели с една минута, но според мен, те ни видяха, че сме със свръхбагаж и затова...". Според съда свидетелят не излага конкретен факт, който да е възприел /например да им е дадено обяснение, че пътниците няма да бъдат регистрирани заради наличие на багаж, който е в повече от предвидения/, а единствено допускане, предположение, което дори е в противоречие с онова, което действително е било казано от летищните власти - че е налице закъснение, като именно това обстоятелство споделят и разпитаните други двама свидетели. Като показанията на последните се подкрепяли и от представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че самолетът от [населено място] е следвало да кацне на летището на [населено място] в 09:05 ч., а следващият полет до Мускат, Оман е бил предвиден за 10:10 ч., поради което въззивният съд е приел за напълно обосновани думите на св. М., че когато пристигнали на гишето възможността за регистрация била преустановена преди повече от тридесет минути, като групата не успяла да се вмести във времевия график на авиокомпанията за регистриране на багаж и достъп до самолета, с оглед часа им на пристигане на летището, смяната на терминала и полицейската проверка. А последните детайли се признавали и от св. Я.. Въззивният съд се е произнесъл и по оплакванията в жалбата на ответницата относно размера на имуществената отговорност, определена от първата инстанция за сумата от 12 367,75 лв. Посочил е, че по делото са представени - преводно нареждане от 13.09.2023 г. в полза на "Травел Адвайзърс" ООД, с наредител Б. М. Н., в размер на 15 759 лв., с основание "проформа фактура № 201", както и съобщение от същата дата, изходящо от дружеството получател на парите, с прикачени самолетни билети за полети Бенгалуру - Доха - София за 14.09.2023 г., издадени в полза на Й. М., Б. Н., И. Н., Н. П., Д. Ц., С. Ж., Е. М., Б. Г., И. Г.. Посочил е, че посоченото преводно нареждане не е оспорено с отговора на исковата молба, като едва с въззивната жалба на С. се поставя под въпрос дали същото касае закупените билети от страна на Б. Н., като това възражение е преценено за неоснователно, тъй като от представения банков документ е видно, че преводното нареждане е с адресат именно това юридическото лице, представило няколко минути след паричния превод закупените самолетни билети, а в тази насока са и гласните показания на свидетелите М. и Ж.. В мотивите към решението си съдът е изложил съображения, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури връщането на пътниците на територията на страната, организирайки така техния транспорт, че да е обективно възможно своевременната регистрация на пътник и багаж за всеки един от предвидените по маршрута полети, кредиторът има правна възможност да претендира обезщетение за претърпяната загуба при наличие на предпоставките, визирани в чл. 82 ЗЗД. При договорната отговорност на обезщетение подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Горното обосновало извода на въззивния съд, че разходите във връзка с новозакупените билети представляват именно такова намаляване на имущественото състояние на кредитора /ищцата Н./ след настъпилото неизпълнение, като тези вреди попадат под определението на чл. 82 ЗЗД, с оглед естеството на останалата неизпълнена, но дължима към онзи момент престация на длъжника, доколкото чрез този разход се постигнал желания от кредитора резултат - завръщането на територията на страната. За неоснователни за преценени и доводите на ответницата, че по делото не е доказано колко от останалите участници от групата /доколкото същата е включвала още осем души/ са възстановили сумите на ищцата Б. Н. за закупените от нея самолетни билети. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая в доклада на първата инстанция в тежест на ответницата е указано, че тя следва да докаже или точното изпълнение на задълженията по договора, или погасяване на претендираното обезщетение. Съобразявайки последното съдът приел, че доказването на обстоятелството колко от участниците в групата са възстановили сумите на ищцата Н. е в тежест на ответницата, която е могла да го установи в процеса с всички доказателствени средства, както в случая това е сторено с показанията на разпитаните свидетелки – св. М. и Ж., последните заявили, че са възстановили на ищцата Н. равностойността на техните самолетни билети, като тези доказателства са взети под внимание от страна на съда. Въззивният съд е приел, че други правопогасяващи факти и обстоятелства относно остатъка от претендираното обезщетение не са обосновани в хода на производството. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. За задължението на първоинстанционния и въззивния съд във връзка с доклада по делото и даването на указания на страните?; 2. За правното естество на договора за организиране на пътуване до определен обект, с предмет осъществяване на организация по планиране на пътуване по маршрут, снабдяване с визи, закупуване на самолетни билети за отиване и връщане, осигуряване на пътуването с нощувки, храна, участие в различни дейности предлагани от обекта на посещение и как следва да се квалифицира този договор, като договор за изработка или като договор за поръчка с оглед изпълнение на задълженията на организатора и преценката за вреди от лошо изпълнение при забавяне на полет на самолет?; 3. Кои са необходимите предпоставки, за да се приеме в процеса, че е сключен договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД?; 4. За приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и допустими ли са свидетелски показания за установяване на договори - в случая на договор за поръчка на стойност по-голяма от 5000 лв.?; 5. Допустимо ли е по реда на чл. 20 ЗЗД съдът да извърши тълкуване на договора, което е различно от съдържанието му и от твърдяното в исковата молба съдържание?; 6. При изпълнение на задължение по двустранен договор - определен мандат по закупуване на самолетни билети за връщане в България, но част от доверителите, страни по договора за поръчка, променят едностранно мандата, като закупуват билети за друг полет, за да си осигурят по-голям комфорт, следва ли да се приеме, че са настъпили вреди от неизпълнение на договора, или направеният разход не е вреда, която да е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, тъй като задоволява каприз на част от доверителите?; 7. Може ли доверител - страна по договор за поръчка, да претендира обезщетение за вреди от договор, които вреди са настъпили за друг доверител - страна по договора, без изрично овластяване за това от последния? ВКС счита, че касационното обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност, тъй като се констатира логическо противоречие в мотивите към решението. Въззивният съд от една страна е приел, че всички участници в групата са сключили един договор с ответницата, а от друга страна е приел, че всеки от участниците в групата се е договарял индивидуално с ответницата. Противоречието е в това дали договорът е един единствен или са сключени отделни договори с всеки от участниците в групата. Освен това въззивният съд е осъдил ответницата да плати на Н. договорно обезщетение за купените билети на цялата група за връщане в България, но никъде не е установено в мотивите, че ответницата е поела такова договорно задължение към Н.. Никъде не е установено в мотивите и обстоятелството дали на договорно или на извъндоговорно основание Н. е купила билетите за връщане на останалите участници в групата, както и дали тя е претърпяла вреди от сделката на покритие, сключена от нея заради неизпълнението на ответницата. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи внасяне на държавна такса в размер на 252,56 лв. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение