Определение № 1377 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2075/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по постъпила частна жалба от М. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител, срещу определение № 316 от 28.04.2023 г. по ч. т. д. № 465/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, I т. о., в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. С. Н. срещу определение № 50219 от 03.11.2022 г. по т. д. № 2208/2021 г. на Върховен касационен съд, I т. о., в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 40 от 01.07.2021 г. по гр. д. № 153/2021 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната му от М. С. Н. част, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260001 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 298/2019 г. на Окръжен съд – Силистра в частта за осъждане на жалбоподателя да заплати на Г. П. М. на основание чл. 95 ЗАПСП обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв. и мораторна лихва върху същото, считано от 11.09.2019 г., и е разпоредено разгласяване диспозитива на съдебното решение. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, без да са изложени каквито и да било съображения в подкрепа на това оплакване, с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което делото да се върне на съдебния състав за разглеждане на подадената частна жалба и в приетата ѝ за недопустима част. Всички съдържащи се в жалбата доводи касаят недопустимостта и неправилността на постановеното въззивно решение и са извън предмета на настоящото частно производство, респективно не подлежат на разглеждане от съда. За да се произнесе по частната жалба, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество при условията на пълен въззив същата се преценява като неоснователна по следните съображения: С определението на предходния състав на ВКС в обжалваната му част е прието, че определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е от категорията определения, изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочено е, че определението по чл. 288 ГПК, с което касационната жалба не се допуска до разглеждане, не подлежи на обжалване и с оглед разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, защото в процесуалния закон не е предвидено като условие за влизане в сила на решението влизането в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване; т. е. актът по чл. 288 ГПК се третира от законодателя като окончателен. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК подлежащи на обжалване са две групи определения – преграждащите по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и тези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, постановените от състав на ВКС определения по чл. 274, ал. 1 ГПК се обжалват пред друг състав на същия съд. Относно определението по чл. 288 ГПК липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за неговото обжалване, поради което то не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Същевременно, определението по чл. 288 ГПК не е и преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за надлежното сезиране на ВКС, а извършва специфична проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК критерии за допускане на касационен контрол, с оглед неговия факултативен характер. До същия извод – за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК – води и изричната разпоредба на чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК. Според нея в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане, като в този случай влизането на решението в законна сила не е поставено в зависимост от настъпването на други обстоятелства (каквото например е разрешението в хипотезата на чл. 296, т. 2, предл. трето ГПК – при оттегляне на жалбата решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото). Следователно с постановяване на определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване въззивното решение поражда предвидените в чл. 297 и сл. ГПК правни последици и това е така именно поради окончателността на съдебния акт по чл. 288 ГПК. С оглед изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение