Определение № 168 от 08.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4673/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от З. Д. Ю. чрез нейния пълномощник адв. Д.Бойкова-Банева с искане за допълване на постановеното по делото определение № 64 от 18.03.2019 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени на молителката разноските за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 64 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 4673/2018 г. на ВКС, І г.о., е оставена без разглеждане молбата на А. А. М. и З. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 4007 от 27.07.2017 г. по в.гр.д. № 942/2016 г. на Окръжен съд- Благоевград. С това определение съдът е пропуснал да се произнесе по искането на З. Д. Ю., заявено с отговора на молбата за отмяна, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 303 ГПК. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.09.2018 г., ведно от който молителката е заплатила договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Същото е съобразено с минималните размери по чл. 9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това молба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното съдът