Определение № 6665 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3872/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 205395395 със седалище в гр. София, представлявано от управителя Ч. В. против Определение № 5421/17.02.2025 год., постановено по административно дело № 12249/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и закона. По мнение на оспорващия, неправилно и необосновано първоинстанционният административен съд е приел, че писмо с изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год., подписано от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (УС на АПИ) не представлява индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер. Сочи се, че в писмото е указано, че сключения между „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и АПИ Договор № Д-92/15.09.2023 год. за предоставяне на услуги за електронно събиране на пътни такси се прекратява, което несъмнено засяга негативно правата и законните интереси на дружеството. Твърди се, че процесното писмо съдържа властническо волеизявление на административен орган за прекратяване на съществуващ между страните договор. От страна на частния жалбоподател се оспорва и извода на съда, че в случая това, което засяга дружеството и има характер на властническо волеизявление е решение, обективирано в Протокол № РД-15-3268/24/08.10.2024 год. на УС на АПИ. В подкрепа на това оспорване се твърди, че такова решение не е връчвано на дружеството, нито има яснота за неговото съдържание, като единствено оспореното писмо е връчено на представляващия дружеството. Твърди се неправилност на извода на съда, че в случая липсва годен за оспорване административен акт, в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. В условията на алтернативност са развити доводи, съгласно които, ако се приеме, че действително писмо с изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год., подписано от председателя на УС на АПИ не съставлява индивидуален административен акт, то оспорването е насочено срещу прекратяването на административен договор по реда и при условията на чл. 19ж от АПК. Развити са обстоятелствени доводи, съгласно които, подписания между „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и АПИ Договор № Д-92/15.09.2023 год. за предоставяне на услуги за електронно събиране на пътни такси има характер на административен договор и неговото прекратяване подлежи на оспорване по реда на чл. 19ж от АПК. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и присъждане на разноски. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпило становище от АПИ, в което се оспорва частната жалба, като неоснователна. Твърди се, че съдебното определение, с което жалбата на дружеството е оставена без разглеждане е правилно, доколкото в случая липсва годен за оспорване административен акт, тъй като писмото има само уведомителен характер. Във връзка с така заявените искания и възражения, като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият съдебен състав намира следното: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против акт, обективиран в писмо изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год. на председателя на УС на АПИ. В писмото е посочено, че в изпълнение на Решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол № РД-15-3268/24 от заседание, проведено на 08.10.2024 год., сключеният Договор № Д-92/15.09.2023 год. за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между Агенция „Пътна инфраструктура“ и дружеството „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се прекратява. В писмото е допълнено, че съгласно т. 13, раздел 2, глава 2, Част ІІ от Общите условия, процедурата по постигане на оперативна съвместимост между Доставчика и Агенцията следва да бъде завършена успешно в рамките на 1 (една) година от датата на сключване на Договора. Посочено е, че на основание т. 90, раздел 1, глава 4, Част ІІ от Общите условия, Договорът се прекратява автоматично и в случай, че Доставчика не премине успешно тестовете за доказване на оперативна съвместимост с Електронната система за събиране на пътни такси съобразно изискванията и в сроковете по т. 13 от същите. В сезиращата съда жалба са обективирани обстоятелствени доводи и аргументи, относно незаконосъобразността на оспореното писмо, като е формулирано искане за отмяна на акт, обективиран в писмо изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год. на председателя на УС на АПИ. След запознаване с така заявените възражения и след анализ на приложените по административната преписка писмени доказателства, първоинстанционният административен съд е постановил Определение № 5421/17.02.2025 год. по адм. дело № 12249/2024 год. по описа на АССГ, с което е оставил без разглеждане жалбата на „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу писмо изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год. на председателя на УС на АПИ и е прекратил производството по делото. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, а има уведомителен характер. По мнение на съда, индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който неблагоприятно засяга дружеството и съдържа властническо волеизявление е решение, обективирано в Протокол № РД-15-3268/24 от 08.10.2024 год. на УС на АПИ в частта му по т. 3. С процесното писмо, дружеството е било уведомено за издаване на това решение, като вместо да насочи оспорването именно към решението, жалбоподателя е оспорил писмото, имащо само информативен характер. В допълнение, съдът е развил и мотиви, съгласно които, в жалбата безпротиворечиво е очертан предмета на оспорване – писмо изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год. на председателя на УС на АПИ, поради което е безпредметно, съдът да дава допълнителни указания за уточняване на оспорвания административен акт, което би било неоправдано толериране на страна в процеса. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. В случая, в сезиращата първоинстанционния административен съд жалба е заявено оспорване на акт, обективиран в писмо с изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год. на председателя на УС на АПИ. Споделим е извода на съда, че процесното писмо, по своята правна природа не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Независимо от това, процесното писмо безпротиворечиво съдържа волеизявление за прекратяване на сключения между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси с № Д-92/15.09.2023 год. В чл. 19а от АПК е дадено легално определение на понятието „административен договор“, съгласно което, административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключен в писмена форма и съдържащ страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. С разпоредбите на чл. 19а-19ж от АПК се очертава правната рамка на административния договор, съставляващ общ публичноправен режим на правоотношенията между административен орган и друг субект (лица и организации по смисъла на АПК), когато предмет на тези правоотношения е задължение на субекта към административния орган да извърши публични дейности с цел задоволяване на значим обществен (държавен) интерес. Елементите на това правоотношение го разграничават от обичайното гражданскоправно облигационно отношение и се свеждат до следните: едната страна е административен орган и той като орган на изпълнителната власт, изразява волята на държавата/общината; рамката на съдържанието на административния договор винаги предварително е определено едностранно от административния орган; принципите на съдържанието на административния договор, не могат да се изменят от другата страна (гражданина/организацията), освен в изключителни и строго определени от закон хипотези; обикновено законова/подзаконова норма определя принципите на съдържанието или част от съдържанието на административния договор; сключването на административния договор се предхожда от проведена административна процедура или производство. С оглед на този принципен фактически състав, условията за сключване, изпълнение и прекратяване на публичния договор се разграничават от обичайните облигационни отношения в частното право. Основният фактор е, че държавната намеса в правоотношението е водеща. Тази намеса има за цел да гарантира обслужването на държавния/обществен интерес чрез изпълнението на този административен договор. В настоящият случай, Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси с № Д-92/15.09.2023 год. разгледан в светлината на горните принципни положения, безспорно обосновава извод, че същия съставлява именно административен договор, доколкото елементите от фактическия му състав са налице, както следва: едната страна е административен орган – Агенция „Пътна инфраструктура“; предмет на този договор е задължение на субекта „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да извършва публични дейности с цел задоволяване на значим обществен (държавен) интерес – предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси; съдържанието на административния договор предварително е определено едностранно от административния орган, посредством Общите условия към договорите за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между Агенцията и Националните доставчици на услуга за електронно събиране на пътни такси, приети с Решение № 27341/21 на УС на АПИ (Общите условия); принципите на съдържанието на административния договор, не могат да се изменят едностранно от „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; законовите и подзаконови разпоредби на чл. 10и, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 30, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във връзка с Общите условия определят принципите и съдържанието на административния договор; сключването на договора се предхожда от административна процедура по вписване в Национален електронен регистър на националните доставчици на услуги за електронно събиране на такса за изминато разстояние по реда на чл. 10з, ал. 3, т. 1, 3 – 6 от Закона за пътищата. Определяйки Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси с № Д-92/15.09.2023 год. като административен договор, следва извода, че оспореното от дружеството писмо с изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год. съдържа волеизявление на административния орган за прекратяване на този договор. Не се споделя извода на първоинстанционния административен съд, че индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който неблагоприятно засяга дружеството и съдържа властническо волеизявление е решение, обективирано в Протокол № РД-15-3268/24 от 08.10.2024 год. на УС на АПИ в частта му по т. 3. Във въпросната т. 3 от решението, административният орган одобрява предложението за прекратяване на Договор № Д-92/15.09.2023 год. за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД при условията на т. 90, Раздел 1, Глава 4, Част ІІ от Общите условия. Видно от така цитираното решение, същото не съдържа ясно изразено волеизявление, нито диспозитив за прекратяване на договора. Такова се съдържа именно в писмо с изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год., в което недвусмислено е заявено, че сключеният договор се прекратява. Доводи в тази насока се извеждат и от факта, че в писмо изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год. е записано, че прекратяването на договора е в изпълнение на решението по Протокол № РД-15-3268/24 от 08.10.2024 год. на УС на АПИ, т.е. решението само по себе си не съставлява волеизявление за прекратяване на договора. Съобразявайки горните доводи и аргументи следва извода, че жалбоподателя „ТОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, оспорвайки акта, обективиран в писмо изх. № 53-00-15917/22.10.2024 год. на председателя на УС на АПИ, по същество оспорва именно волеизявление на административен орган за прекратяване на административен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 от АПК, споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд, като ал. 2 указва, че споровете се разглеждат по реда на дял трети. С оглед на това, неправилен се явява извода на първоинстанционния административен съд, относно липсата на годен предмет на оспорване. В случая е налице оспорване на волеизявление на административен орган за прекратяване на административен договор по смисъла на чл. 19ж от АПК, което оспорване следва да бъде разгледано по реда и при условията на Дял Трети от АПК. По изложените съображения, оспореното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на заявеното от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски, на основание чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, по това искане произнасяне дължи първоинстанционния административен съд. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,