Определение № 116 от 12.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 342/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 3196 / 10.11.2014 год. по ч.гр.д.№ 3089 / 2014 год. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение от 09.07.2014 год. на Съдия по вписванията при Районен съд – [населено място],с което е отказано вписване на учредителния акт на [фирма] / към момента на учредяването с тази правноорганизационна форма /, предвиждащ апортна вноска на недвижим имот в капитала на дружеството,собственост на едноличния собственик на капитала [фирма].Жалбоподателят излага доводи единствено по правилността на констатациите на съдията по вписванията, обосновали отказа му, свързани с липсата на доказателство / експертиза / за пазарната оценка на апортирания имот, респ. с размера на дължимата за вписването държавна такса. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба срещу определение от 09.07.2014 год. на Съдия по вписванията при Районен съд – [населено място],съставляващо отказ за вписване на подлежащ на вписване акт, на основание чл.4 б.„л” от Правилника за вписванията вр.с чл.73 ал.5 ТЗ, Пловдивски окръжен съд,след като е изложил изрични мотиви за несъстоятелността на изтъкнатите от съдията по вписванията аргументи за отхвърляне на молбата,е установил, че междувременно,преди подаване на частната жалба,вписване с идентичен предмет е разпоредено / на 14.07.2014 год./. Извършеното вписване изключва правният интерес от повторно вписване на същото обстоятелство. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.Повторно вписване на същото обстоятелство не би произвело различни от настоящите правни последици, при това от времево по-ранен спрямо възможния с оглед изхода на настоящото производство момент,като се съобрази и чисто оповестителния характер на вписването по реда на чл. 73 ал.5 ТЗ / т.5 на ТР № 7 от 25.04.2013 год. по т.д.№ 7 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС /.Не са налице обстоятелства,обуславящи интерес от поддържане жалба срещу отказа на съдия по вписванията,по искане с предмет,вече удовлетворен в аналогична последваща процедура по чл.569 т.5 ГПК. Жалбоподателят не е навел възражения за неправилност на вписаната в определението на Пловдивски окръжен съд констатация, а и същата се потвърждава от справка за вписвания по персонална партида № 557130 на [фирма]. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение