Определение № 12757 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11173/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Н. Н. от град Бургас, подадена чрез процесуален представител Янков, срещу Определение № 8367/ 07.10.2025г. по административно дело 1830/ 2025 г. на Административен съд - Бургас (АС Бургас). С обжалваното определение е оставена без разглеждане искова молба в частта относно иска на В. Н. Н., срещу Министерство на вътрешните работи, за обезщетение на имуществени вреди чрез заплащане на 1 531.60лв., представляващи заплатените от Н. разноски по а. д. № С-73/ 2023г. на ВАС. Иска се неговата отмяна и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като се присъдят сторените от тях разноски. В постъпил писмен отговор от ответната страна – Министерство на вътрешните работи се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като моли същата да бъде отхвърлена и определението оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което подлежи на разглеждане. В първоинстанционното производство ищецът твърдял, че през 2021г. е бил служител на МВР, като със Заповед № 8121К-8974/ 20.07.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи спрямо Н. е образувано дисциплинарно производство, приключило с издаването на заповед за уволнение № RB 202004-001-04/К-40/14.03.2022г. на министъра на вътрешните работи. Н. обжалвал заповедта за уволнение, като с решение по адм. дело № 493/ 2022г. на Административен съд Бургас жалбата била отхвърлена. Решението на първата инстанция било обжалвано, като с решение от 23.03.2023г. по адм. дело № С-73/ 2023г. на ВАС касационната жалба била отхвърлена, при което заповедта за уволнение влязла в сила. По-късно Н., поради настъпили нови обстоятелства (описани в исковата молба), поискал от ВАС отмяна на влезлите в сила съдебни решения, което искане било уважено – производството било възобновено и делото било върнато за ново разглеждане от първата инстанция. В тази връзка и в изпълнение указанията на ВАС било образувано адм. дело № 1342/ 2024г. на Административен съд Бургас, по което с решение № 10314/ 2025г. заповед за уволнение № RB 202004-001-04/К-40/ 14.03.2022г. на министъра на вътрешните работи била отменена като незаконосъобразна. Решението на съда влязло в сила. Правното основание на иска с предмет платеното адвокатско възнаграждение по адм. дело № С-73/ 2023г. на ВАС е по чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът приел, че правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.10 ал.2 и 3 ЗОДОВ. Посочил, че предявеният иск е недопустим поради липса на интерес – основание по чл.159 т.4 от АПК, като го оставил без разглеждане и прекратил производството по делото. Установил, че липсата на интерес от предявяване на иска произтича от това, че законът предвижда друг ред за упражняване правата на ищеца – чрез предявяване искане за присъждане на разноски в самото съдебно производство. Пропускът на спечелилата делото страна да поиска присъждане на разноски в съдебното производство не обосновава възникването на интерес от предявяване на иск за обезщетение по ЗОДОВ. Адм. съд е посочил реда за защита на Н., като той е следвало да поиска от съда по адм. дело № 1342/ 2024г. на Административен съд Бургас присъждане на разноски, направени пред всички съдебни инстанции от първоначалното предявяване на жалбата срещу заповедта за уволнение. Затова тази претенция не може да се предяви като самостоятелен иск по чл.1 от ЗОДОВ. Определението е правилно. Правилно адм. съд е посочил, че съгласно чл.244 ал.2 от АПК, когато в рамките на процедурата по отмяна на влезли в сила съдебни актове Върховният административен съд отмени решението, той връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. При новото разглеждане висящността на делото пред първоинстанционния съд се възстановява, като на разглеждане и решаване подлежат всички поставени въпроси, включително и въпроса относно разноските по делото, ако такова искане е било направено в срок от съответната страна. При действието на чл.81 от ГПК съдът присъжда разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Изключение се съдържа в разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК, според която в новото първоинстанционно производство съдът се произнася и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд в хипотезата на разпоредена от касационната инстанция отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по т. дело №6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Съгласно изричното правило на чл. 226, ал. 3 АПК, когато делото се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Разпоредбата е императивна и не предвижда изключения. При разглеждането на делото, първоинстанционният съд, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК се е произнесъл и в частта на разноските. Страната е имала възможност да подаде молба по реда на чл. 248 ГПК пред АС– Бургас и в случай, че не е доволна от резултата, да се подаде частна жалба срещу постановения акт. Поради това, че същата не е сторила това своевременно, правото й е преклудирано. По изложените съображения, обжалваното определение на административния съд, като правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл.236, във вр. с чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия