Определение № 9829 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Й. М. и Г. Д. А. против определение № 5828 от 12.02.2026 г., постановено по адм. д. № 1856/2024 г., с което жалбата на К. Й. М. против заповед № САГ23-РА50-359/14.11.2023г. на главния архитект на Столична община е оставена без разглеждане и против определение № 6129 от 16.02.2026 г., с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – „Булминвекс – ГБ“ ЕООД, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваните определения да бъдат оставени в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят К. Й. М. не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ по отношение на одобреното изменение на Плана за регулация. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че К. М. е собственик на [заличен текст], който е част от [заличен текст]. Видно от мотивите на обжалвания административен акт е, че поради разминаване на регулационните линии и границите по кадастрална карта към УПИ III се изменят регулационните линии за привеждане в съответствие с имотните граници. В разпоредителната част на заповедта е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР като от УПИ I –„за фабрика за бутилиране на минерална вода“ и УПИ II – 694,695 – „за обществено обслужване“ се създава нов УПИ I – 9627, 9628, 9629 - „за фабрика за бутилиране на минерална вода, складове и офиси“ и УПИ II – 9740 –„за ОО“ за ПИ с идентификатор 68134.4332.9740. Изменят се общите граници на контактен УПИ III-696. С приложената графична част на заповедта се установява, че с изменение на Плана за регулация се променя регулационната граница между УПИ III-696 и новосъздадения УПИ I – 9627, 9628, 9629, която минава по кадастралната граница. Промяната на границата на имота, собственост на жалбоподателя, обосновава извод, че същият е предмет на плана и съответно М. е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131,ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ по отношение на изменението на плана за регулация. Обстоятелството дали регулационната граница между двата УПИ съвпада с кадастралната граница на имотите е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на оспорването. По отношение одобреното изменение на плана за застрояване жалбоподателят не е заинтересувано лице, тъй като имотът му не е предмет на този план, с него не се създава свързано застрояване, не са допуснати и намалени отстояния, което се установява и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. Не е налице и промяна на предназначението на имотите, предмет на плана, както и не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, за което липсват и твърдения. С оглед на изложеното обжалваните определения, в частта им, с която е оставена без разглеждане жалбата на К. Й. М. против заповед № САГ23-РА50-359/14.11.2023г. на главния архитект на Столична община, в частта й, с която е одобрено изменение на ПУП – План за регулация и производството по делото е прекратено, са постановени в нарушение на материалния закон и следва да бъдат отменени, а делото в тази му част следва да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата им част обжалваните определения са правили и следва да бъдат оставени в сила. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като същите са дължими съобразно крайния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,