Решение № 3400 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 870/2026 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано по касационна жалба на С. Й. Р. от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Джолов, против решение № 9443 от 30.10.2025г., постановено по адм. дело № 2650/2024г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й и тази на Г. Д. В. против заповед № РД – 09 – 610 от 28.10.2024г. на кмета на район „Западен“ на община Пловдив, с която на основание чл. 195, ал. 4 е наредено на Г. Д. В., Р. А. И., С. Й. Р., И. Н. С. в качеството им на собственици да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето и заздравяването на строеж "Сграда с идентификатор № 56784.514.159. 1 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Пловдив, находяща се в ПИ идентификатор № 56784.514.159, отреден за УПИ ІХ - 159, кв. 439, по регулационния план ан [жк], с административен адрес: гр. Пловдив, [улица]. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати и разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост и несправедливост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като навежда съображения за такива, а именно че в административното производство са приети няколко експертизи, въз основа на които е издадена заповедта посочва, че това е нарушение, тъй като комисията, изготвила констативния акт е следвало лично да установи фактите, а не с използването на експертизи. Твърди и неправиност на извода за това, че в случая е налице една сграда, като излага съображения, че се касае за две сгради – близнак и съответно при наличие на проблеми и нужда от поправяне и заздравяване е следвало да бъдат задължени само собствениците на съответната част – близнак, която твърди, че има самостоятелно значение. Най – накрая навежда аргументи, че оспореният акт е издаден в противоречие с целта на закона, тъй като заповедта е била издадена по искане на собствениците на едната част на сградата, като те в случай, че считат, че тяхната част се нуждае от ремонт е следвало да го извършат без да намесват общината. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на район „Западен“ на община Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Драгоева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците И. Н. С. и Р. А. И., чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът Г. Д. В., чрез процесуалния си представител адв. Джолов, изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС - Пловдив е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195, ал. 4 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с изискванията за форма, както и без допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е била спазена процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Посочил е, че установените от комисията фактически обстоятелства, отразени в констативен протокол, включително относно техническото състояние на сградата, са базирани на направени два непосредствени огледа, събиране на наличните и в общината строителни книжа и на документите приложени към жалбата. Приел е, че разгледаните от назначената комисия строителни книжа и документи, приложени към жалбата, по която е образувано административното производство, включително експертиза, доклади, инженерно – геоложко проучване, конструктивно обследване на сградата и оценка на състоянието на строежа, както и геодезическо обследване, извършени в предходни години и относими към възникнало аварийно състояние на сградата в предходен период, предвид липсата на извършени действия по укрепване, могат да се считат за меродавна възникналото състояние и събирането им и оценяването им, ведно с непосредствено извършени огледи и експертиза от назначената комисия, не представлява нарушение на административно производствените правила. По отношение на основания спорен по делото въпрос дали се касае за една сграда или за две сгради – близнак с оглед определянето на адресатите на заповедта, е обосновал извод, позовавайки се на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, че се касае за една конструктивно обща сграда с два самостоятелни входа. Приел е и че от събраните доказателства се е установило наличие на повреди, пукнатини, конкретни деформации и структурни несъответствия, които компрометират носимспособността на сградата, които попадат в хипотезата на чл. 195 ал. 1 ЗУТ, тъй като се установява строеж, който създава и опасност за здравето и живота на обитателите и трети лица, включително преминаващи граждани, съответно е налице необходимост от укрепване. Поради това е обосновал наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 4 ЗУТ във връзка с ал. 1, а именно компетентният орган да задължи собствениците да извършат в срок определени ремонти и възстановителни действия за поправяне и заздравяване на сградата, за която в случая е установено, че не е в добро състояние, но може да се поправи със съответни необходими ремонтни и възстановителни дейности. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е и материално законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Правилен е извода на съда и че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като е спазена процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, като са поканени и са изслушани заинтересованите лица в производството. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати такива, тъй като в административното производство са били събрани и допълнителни експертизи, доклади, геодезически и геоложки проучвания, извършени в предходен период. Съгласно чл. 40 ал. 1 АПК предвижда, че „Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството“, а чл. 35 и чл. 36 от АПК вменява в задължение на административния орган да установи всички факти и обстоятелства от значение за случая като бъдат обсъдени възраженията и обясненията на всички заинтересовани страни, а доказателствата бъдат събрани и служебно. В случая административният орган е сторил именно това като е събрал както служебно, така и представените от страните писмени доказателства, но не е формирал извода си базирайки се само на тези доказателства. Напротив при изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК е обсъдил така представените писмени доказателства съвкупно и със служебно събраните от него такива и във връзка с направено отново друкратен оглед на сградата от назначената по предвидения за това ред комисия с включени лица със съответна експертиза. Предвид изложеното настоящият състав намира, че в случая административния орган е спазил административно производствените правила като е изпълнил всички свои задължение ,като извършеното е пример за много добра административна практика. Неоснователно е възражението на касатора и за това, че е неправилен извода на съда, че се касае за една сграда, съответно неправилно са били посочени адресатите на заповедта. Напротив обосновано първоинстанционният съд е приел, че се касае за една сграда, като това се установява и от приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно – техническата експертиза, тъй като е установено, че се касае за една сграда в конструктивно отношение с два входа. Освен това строежът е нанесен и като една сграда в кадастралната карта, като следва да се посочи и че това има отношение с оглед на индивидуализирането на предмета на задължението. Следва да се посочи и че в случая повреди и конструктивни нарушения се установяват от всички страни на сградата, като такива има и в обектите и стълбищните клетки и при двата входа, макар и от едната страна по – малко. Поради и това е обоснован извода на съда, че обекта на заповедта е правилно индивидуализиран, а именно съобразно идентификатора му по кадастралната карта. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. Чл. 195, ал. 4 ЗУТ предвижда, че "В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване". В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195, ал. 4 и чл. 195, ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат сградата и да извършат укрепването и заздравяването са собствениците на същата. При установяване, че жилищната сграда не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случая са установени тези обстоятелства, а именно, че сградата не е поддържана в добро състояние и се нуждае от ремонтни и заздравяващи дейности, поради и което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собствениците, кметът е наредил заздравяването и ремонтирането й. Т. е. при наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 4 ЗУТ и при установяването, че сградата все пак не е застрашена от самосрутване, в съответствие със закона, е издадена оспорената заповед. В тази връзка е правилен извода на съда, че заповедта е материално законосъобразна. Най – накрая неоснователно е възражението, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона. Следва да се посочи и че издадената заповед отговаря на целта на същия и изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК, съобразявайки факта, че поддържането на строежите, особено жилищните сгради, в добро състояние, е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите в тях, както и на преминаващи покрай тях лица, предвид установеното в производството, че сградата е в лошо състояние с повреди, включително конструктивни, като целта на заповедта по чл. 195, ал. 4 ЗУТ е осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост, съответно удължаване живота на сградата. В случая при изследване на спазването на целта на закона следва да бъде отчетено и че сградата се намира в гр. Пловдив, който е една от сеизмичните зони на България, като съобразно Приложение № 5 и Приложение № 6 към чл. 15 ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, районът на гр. Пловдив се намира в лилава зона, с коефициент 0,27, т.е. с възможност за земетресение от IX степен по скалата на Рихтер. В тази връзка в още по – голяма степен изпълнението на задължението, включително с административна принуда, за поддържане на сградите в добро състояние, е в съответствие с целта на закона. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Исканията на ответниците по касация кмета на район „Западен“ на община Пловдив и И. Н. С. и Р. А. И. за присъждане на разноски като основателни и доказани, представени са доказателства за сторени такива в настоящата инстанция, следва да бъдат уважени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение