Определение № 104 от 21.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 127/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по искане за промяна на местната подсъдност по НОХД № 35/2024 год. на РС-Монтана. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище, че искането е неоснователно. Посочва, че при наличните данни не може да се приеме, че преобладаващата част от свидетелите живеят в населено място в района на един съд, което би могло да обуслови промяна на подсъдността и прилагане на разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК по процесния казус. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по НОХД № 35/2024 год. е образувано по обвинителен акт, внесен в РС-Монтана против Т. С. С. за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С разпореждане от 02.02.2024 г. съдията-докладчик, комуто делото е поверено, е прекратил производството и е поискал от ВКС да промени подсъдността. Обосновал се е с това, че само един свидетел от посочените в приложението към обвинителния акт живее в съдебния район на РС-Монтана, а всички останали свидетели са с местожителство в други съдебни райони. Искането за промяна на местната подсъдност е неоснователно. В приложението към обвинителния акт са посочени 81 свидетели. 17 от тях са с местожителство в района на гр. София, още толкова имат местожителство в района на гр. Пловдив, 7 от свидетелите живеят в различни населени места в София област, а останалите, включително и подсъдимата, имат местожителство в други населени места – Видин, Варна, Ямбол, Стара Загора, Нова Загора, Бяла, Пазарджик, Добринище, Гоце Делчев и др. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК има за цел да гарантира разглеждане на делото в разумен срок като същевременно сведе до минимум затрудненията на страните и участниците в наказателния процес, свързани с придвижването им и пребиваването им в населеното място на решаващия съд. За да бъде оправдана тази промяна, е необходимо преобладаващата част от подсъдимите и свидетелите да живеят в района на съда, на който ще бъде изпратено делото. Преценката дали е изпълнено посоченото условие е индивидуална за всеки случай, като в конкретната хипотеза и съобразно посоченото в списъка на лицата за призоваване е видно, че свидетелите живеят в района на множество различни съдилища. Равен, но не преимуществен, брой са лицата с адрес в гр. София и в гр. Пловдив, като всички останали са с местоживеене в различно населено място. При това положение не може да се приеме, че голям брой свидетели са концентрирани в района на един конкретен съд. Претендираната от РС-Монтана промяна на подсъдността се явява неоправдана, защото няма да способства за минимизиране затрудненията на страните и другите участници в процеса и няма да доведе до значително занижаване на деловодните разходи и до ускоряване на наказателния процес, което всъщност е и основният аргумент местната подсъдност да търпи коректив. Предложената от РС-Монтана промяна на подсъдността само би прехвърлила тежестта по разглеждане на делото от един съд на друг – резултат, който не е предвиден в текста на чл. 43, т. 1 от НПК и не оправдава промяната на местната подсъдност. Така мотивиран Върховният касационен съд, първо наказателно отделение