Определение № 1341 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба от Г. В. К., против Определение № 1209/9.10.2025 г., постановено от Административния съд София Област по адм. д. № 1071/25 година. С обжалваното определение е прекратено производството по делото на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, тъй като по идентична искова молба е образувано адм. д.№ 7847/25г. по описа на АССГ, изпратено по подсъдност на АССО, където е образувано адм. д. № 887/25 година. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение. С Разпореждане от 23.12.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по настоящото дело, се изиска от АССО, втори състав, копие от исковата молба, по която е образувано адм. д. № 887/25 г., копие от уточнителни молби при наличие на такива, както и информация относно актуалния статус на делото. С писмо изх. № 3426/30.12.2025 г. при АССО и вх. № 97/05.01.26 г. във ВАС е изпратено копие от исковата молба на Г. К., по която е образувано адм. д. № 887/25 г. по описа на съда с информация, че е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд на 04.09. 202 5 година. Видно е от изпратената искова молба е, че Г. К. е предявил иск срещу АССГ за заплащане на обезщетение в размер на десет милиона евро за причинени неимуществени щети през периода от 28.05.2025 г. до 15.07.2025 г., резултат от злоупотреба с право, ограничаване на достъп до правосъдие и отказ от правосъдие в резултат на Разпореждане № 23254/07.07.25 г. и Определение № 22581/01.07.25 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 4046/25 година. Видно е от исковата молба, по която е образувано адм. д. № 1071/25г. по описа на АССО, шести състав, по което е постановено оспореното определение, че с нея Г. К. е предявил иск срещу АССГ за заплащане на обезщетение в размер на един милион евро за причинени неимуществени вреди през периода от 28.05.2025 г. до 28.08.2025 г., в резултат от ограничаване на достъп до правосъдие и отказ от правосъдие, в резултат на Определение № 27597/18.08.25г., постановено от АССГ по адм. д. № 4046/25 година. От съпоставката на двете искови молби следва, че липсва идентичност между делата, както неправилно е приел административния съд. Сочените от ищеца увреждащи го съдебни актове са различни, различна е и цената на исковете, както и периода на исковите претенции. Налице е хипотезата на чл. 213 ГПК вр. с чл. 144 АПК, но не и хипотезата на чл. 126 ГПК, както неправилно е преценил административният съд. По тези съображения, обжалваното определение следва да се отмени, а делото се върне на същия съдебен състав на АССО за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от горното и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд