Определение № 3878 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3083/2025 г.

Образувано е по частна жалба на С. С. А., от гр. Опака, област Търговище против определение №266 / 17.02.2025 г. по адм. дело № 63 / 2025 г. на Административен съд – Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – директор на ТП на НОИ – Търговище, чрез юрисконсулт Г. Тодорова, в качеството ѝ на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 266 / 17.02.2025 г. по адм. дело № 63 / 2025 г. Административен съд – Търговище е спрял производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с определение № 500/03.02.2025 г. по адм. дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело С-116/2025 г. на СЕС. Приел е, че са налице основанията по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.631 и чл.633 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Определението е правилно. Образуваното дело пред СЕС касае изчисляването на размера на обезщетенията за безработица в условията на координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз какъвто е и предмета на оспорване пред Административен съд – Търговище във връзка с придобит от жалбоподателката осигурителен стаж в Кралство Нидерландия и значението му за определяне на дължимото ѝ от осигурителните органи на НОИ парично обезщетение за безработица. Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.144 АПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Отчитайки задължителния характер на решенията на СЕС (чл.633 ГПК) съдът е приложил точно процесуалната норма, съобразявайки наличието на висящо съдебно производство по преюдициален за спора по адм. дело № 63/2025 г. въпрос. Предвидената възможност за контрол на постановеното определение отчита факта, че преюдициалното запитване е направено от друг съд. Наличието на преюдициален за производството спор е отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, която налага спиране на делото до приключване на обуславящия за него спор. Действайки по този начин, административният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на частния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените разноски от ответника под формата на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор, които съгласно чл.25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ (НПП) възлизат на сумата от 50,00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение