Определение № 6671 от 31.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. К. Н. против определение № 3526 от 03.04.2024 г. по адм. дело № 3361/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на заповед № САГ23-РА-18-69/29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – главен архитект на Столична община оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на Й. Н.– частен жалбоподател против заповед САГ23-РА-18-69/29.12.2023г. на главния архитект на Столична община, с която, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), й е наредено да премахне незаконно поставен преместваем обект: „павилион за търговска дейност“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1930.234, по КККР на гр. София, УПИ X-234, кв. 226 по плана на гр. София м „Павлово – Бъкстон“. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта по съображения, че предварителното изпълнение ще причини значителни имуществени вреди. Съобразявайки изложеното в искането и доказателствата по преписката, административният съд приема, че липсват данни за значителни и трудно поправими вреди и не са налице основания за спиране на изпълнението на акта. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, отхвърля искането. При тези данни Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на главни архитект на Столични община. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В случая предварителното изпълнение се основава на изричната разпоредба на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, според която жалбата не спира изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Следователно законът въвежда презумпция за наличие на една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди, като във всички случаи изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства (чл. 166, ал.2 АПК). В конкретния случай административният съд правилно приема, че изброените по – горе условия за спиране на допуснатото предварително изпълнение не са осъществени. Законосъобразно е преценено, че липсват доказателства за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, противопоставими на обществения интерес, който законът охранява. Доказателства в този смисъл не са представени, а освен това твърденията в частната жалба сочат вреди, които не са свързани с предварителното изпълнение на заповедта. Освен това, както административният съд правилно приема, не са установени нови обстоятелства, които да са предпоставка за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, а възражението на частната жалбоподателка, че установяването на такива обстоятелства не е необходимо, не намира опора в нормативната уредба. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и отхвърля искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, първоинстанционният съд постановява определение при правилно тълкуване и прилагане на закона. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,