Определение № 60242 от 08.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3595/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 2497 от 24.03.2021 г., подадена от З. А. С., чрез процесуален представител адв. М., е поискано допълване в частта за разноските на решение № 133 от 15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3595/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещните страни – С. Г. Р. и Ц. К. Р.. В писмения отговор, подаден чрез адв. А. изразяват становище, че молбата е неоснователна и правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 133 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 3595/2019 г., настоящият състав е обезсилил решение от 17.06.2019 г. по в. гр. д. № 754/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, като процесуално недопустимо в частта относно законната лихва върху сумата 12 000 лв., начиная от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2017 г. до 29.12.2017 г. и е прекратил производството в тази част и е отменил решението, в останалата част, като вместо него е признал за установено по отношение на С. Г. Р. и Ц. К. Р., че З. А. С. има вземане спрямо С. Г. Р. и Ц. К. Р. в размер на сумата от 12 000 лв., представляваща двойния размер на задатъка, даден при сключване на предварителен договор от 08.02.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13710/2017 г. по описа на ПРС. Молбата за допълване на постановеното решение по чл. 290 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С постановеното решение касационният съд е пропуснал да се произнесе по претенцията за разноски, заявена от З. А. С. в подадената от него касационна жалба, за присъждане на съдебни разноски за цялото производство. Заявеното от ответниците по касация с отговора на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е несвоевременно. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото - по реда и в срока по чл. 248 ГПК. Това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите - чл. 80 ГПК. Независимо от изложеното за пълнота на изложението следва да се посочи, че претендираното от касатора адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвокат М. процесуални действия по подаване на касационна жалба с изложение за допустимост на касационното обжалване и процесуално представителство в откритото съдебно заседание. З. А. С. е направил разноски по делото, за които представя доказателства за касационната инстанция общо в размер на 1270 лв. /за държавни такси, както следва за допускане на касационното обжалване в размер на 30 лв. и разглеждане на касационната жалба в размер на 240 лв., както и за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ и съдействие, имащ характера на разписка в размер на 1000 лв./, за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и за първата инстанция разноски общо в размер на 1740 лв. /за държавна такса в размер на 240 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв./. Своевременно и основателно е направеното от С. Г. Р. и Ц. К. Р. в о.с.з. на 07.05.2019 г. възражение за прекомерност на претендираното от З. А. С. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от 1500 лв., като съдът намира, че същото следва да се редуцира до минималния съобразно материалния интерес по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 890 лв. Предвид изложеното решението следва да бъде допълнено и ответниците по касационната жалба С. Г. Р. и Ц. К. Р. да бъдат осъдени за заплатят сторените и доказани от касатора разноски по делото общо в размер на сумата от 3900 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение