Решение № 6890 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от "Каменица" АД, чрез адв. Тодоров и адв. Владимирова за отмяна на влязло в сила Решение №8295/31.07.2025г. постановено по адм. дело № 4999/2025 г., по описа на ВАС, Осмо отделение, с правно основание чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК. Иска се решението да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Искането се подържа в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва искането в представен писмен отговор, а в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт. Изложени са доводи за неоснователност на искането за отмяна, поради което е поискано да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна съгласно чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: По искането за отмяна по чл.239, т.5 АПК: Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при разглеждане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В случая искателят твърди, че е налице втората хипотеза, а именно, че в следствие на нарушаване на административнопроизводствените правила "Каменица" АД не е било надлежно представлявано в производството пред Върховния административен съд при разглеждане на адм. дело №4999/2025 г., поради липса на пълномощно от страна на адв. Л. Терзиева по силата на което същата да е упълномощена да представлява дружеството. Конкретно се твърди, че адв. Терзиева е подала отговор на касационната жалба и е представила писмени бележки без представителна власт. Настоящият състав не споделя изложеното в искането за отмяна. Видно от данните по делото "Каменица" АД е обжалвало пред Административен съд – Пловдив Ревизионен акт № Р-29002922007877-091-001/20.07.2023 г., потвърден с Решение № 1437/09.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. Жалбата е била подадена чрез адв. Т. Тодоров и адв. В. Владимирова, с приложено пълномощно за процесуално представителство, както за посочените адвокати, така и за адв. М. Райков, адв. Н. Петрова и Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“. В хода на производството оспорващият е представляван от адв. Тодоров и адв. Владимирова. С решение №2781/24.03.2025г. постановено по адм.д.№2788/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив, ревизионният акт е отменен частично. В тази част решението е обжалвано пред Върховния административен съд от директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП и по жалбата е образувано адм. д. №4999/2025г. по описа на ВАС, Осмо отделение. В производството по касационното дело, от страна на "Каменица" АД е подаден отговор на касационната жалба, подписан от адв. Л. Терзиева, като към отговора не е приложено пълномощно. В проведеното открито съдебно заседание дружеството е представлявано от адв. Л. и от адв. М. Райков. Представена е писмена защита, подписана от адв. Терзиева. С решение №8295/31.07.2025г. Върховният административен съд е отменил решението на Административен съд – Пловдив в обжалваната част и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на "Каменица" АД срещу Ревизионен акт № Р-29002922007877-091-001/20.07.2023 г., потвърден с Решение № 1437/09.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП в частта на установените на „Каменица“ АД, задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица по ЗКПО за периодите от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 1 120 528,03 лева, ведно с начислените лихви в размер на 637 396,09 лева. Както се посочи по-горе, в производството по адм. д. №4999/2025г. по описа на ВАС, адв. Л. Терзиева е подала отговор на касационната жалба, явила се е в съдебно заседание и е представила писмени бележки. Тези действия, обаче, не са били извършени без представителна власт. Действително, в кориците на адм. д. №4999/2025г. по описа на ВАС не се съдържа пълномощно за процесуално представителство на адв. Терзиева, но такова съществува и е представено по ч. адм. д. №8500/2025г., образувано по искане на „Каменица“ АД за спиране изпълнението на оспорения ревизионния акт. От съдържанието на пълномощното е видно, че адв. Терзиева е преупълномощена от адв. Райков (като представляващ Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“) да представлява дружеството пред компетентните съдилища във връзка с обжалване на Ревизионен акт № Р-29002922007877-091-001/20.07.2023 г., включително с права да води съдебното производство до окончателното му приключване пред всички инстанции, да подписва и подава жалби и други документи във връзка със съдебните производство и да участва в съдебни заседания във всички фази на производството. Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, от своя страна има право по силата на даденото му пълномощно от "Каменица“ АД да преупълномощава други лица с представителна власт по отношение на дружеството във връзка с обжалване на ревизионния акт. От представените в производството по отмяна писмени доказателства се установява, че цитираното пълномощно е било представено и в производството по адм.д.№50/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, образувано по жалба на „Каменица“ АД против друг ревизионен акт, издаден на дружеството. Пълномощното не съдържа дата на издаване, но доколкото същото е представено в административния съд на 12.03.2025г., следва да се приеме, че към датата на подаване на отговора на касационната жалба (02.05.2025г.) и датата на съдебното заседание по адм.д.№4999/2025г. на ВАС (04.06.2025г.), адв. Терзиева в хипотезата на чл. 71, ал. 2 от Закона за адвокатурата е била надлежно упълномощена да осъществява процесуалното представителство за „Каменица“ АД пред касационната съдебна инстанция, което е и сторено. Отделно от изложеното, в проведеното на 04.06.2025г. открито съдебно заседание по адм.д.№4999/2025г. по описа на ВАС „Каменица“ АД е представлявано не само от адв. Терзиева, но и от адв. Райков, за представителството на който е представено надлежно пълномощно пред първоинстанционния съд. Представени са и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по делото. Така установеното налага извод, че „Каменица“ АД е било надлежно представлявано в производството пред Върховен административен съд при разглеждане на адм. дело №4999/2025г., поради което не е налице твърдяното в искането за отмяна основание по чл. 239, т. 5 АПК. Неоснователно е и искането за отмяна, основано на разпоредбата на чл.239, т.5 АПК и с твърдения, че установяването на фактите пред ВАС се е провело при съществено отклонение от обективната истина, поради което се е стигнало до практическа невъзможност за жалбоподателя да участва в делото. Искателят твърди, че с решението чиято отмяна се иска Върховният административен съд не е отговорил на всички доводи на дружеството, с което същото е лишено от право на защита по съществото на спора. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. Изложените от подателя на искането конкретни съображения за отмяна не сочат на никоя от изброените по-горе хипотези, а съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решенията, постановени в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК не подлежат на инстанционен контрол. В случая претенцията на „Каменица“ АД по съществото си представлява искане за преразглеждане на влязло в сила решение на тричленен състав на ВАС, по съображения за неправилност, но същата е недопустима с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения. По искането за отмяна по чл.239, т.4 АПК: Съдебно решение подлежи на отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове и те да разрешават спора със сила на пресъдено нещо. Посоченото от молителя решение, което се твърди, че противоречи на решението чиято отмяна се иска е Решение №21/06.01.2025г., постановено по адм.д.№6818/2023г. по описа на ВАС. С решението е отменено Решение №670/10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2060/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Каменица" АД срещу Ревизионен акт № Р-29002919008230-091-001 от 30.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД "ГДО" при ЦУ на НАП, в частта, потвърдена с Решение №1009/27.06.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, с която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. Т. е. по сложилия се за разглеждане административноправен спор с това решение не е формирана сила на пресъдено нещо. Целта на отмяната на влязъл в сила съдебен акт по цитираната разпоредба е по един и същи правен спор между напълно идентични страни и на едно и също правно основание, да няма два взаимно изключващи се влезли в сила съдебни акта, които разрешават спора със сила на пресъдено нещо. Изричното ограничаване на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК е само до съдебни решения, с които спорът се решава по същество, тъй като те се ползват със сила на пресъдено нещо. В случая решението на Върховния административен съд не формира сила на пресъдено нещо. С него съдът не се е произнесъл по съществото на съдебноадминистративния спор, а по реда на касационната проверка е върнал делото за ново разглеждане с указания. Нещо повече, предмет на проверка за законосъобразност по двете дела са различни ревизионни актове, с които на „Каменицца“ АД са установени задължения за различни данъчни периоди. Следователно, противоречие по смисъла на чл. 234, т. 4 от АПК в този случай не е налице. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на петчленния съдебен състав за неоснователност на претендираните отменителни основания по чл. 239, т.4 и т. 5 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на Решение №8295/31.07.2025г. постановено по адм. дело № 4999/2025 г., по описа на ВАС, Осмо отделение е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящото дело се разглежда по реда на отмяна на влезли в сила съдебни актове, който е извънреден способ за защита и е без определен материален интерес, поради и което юрисконсултското възнаграждение не следва да се определя съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. В конкретния случай процесуалните действия са свързани изготвяне на писмен отговор на подаденото искане и явяване в две съдебни заседания, поради което и с оглед на фактическата и правна сложност на спора, съдебния състав счита, че следва да присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 (сто и петдесет) евро, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав