Определение № 146 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№5924/27.02.2017г., подадена от Д. С. Ж., Т. Я. Ж. и Ю. Я. П., трите от [населено място] срещу решение №26/10.01.2017г. на Окръжен съд-Варна, постановено по в.гр.д.№1655/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това са отхвърлени предявените от Д. С. Ж., Т. Я. Ж. и Ю. Я. П. срещу [община] по реда на чл.124, ал.1 ГПК искове за приемане за установено, че предявилите исковете лица са собственици по силата на давностно владение, текло след 1983г. до датата на завеждане на исковата молба в съда /23.12.2015г./ на поземлен имот с идентификатор 10135.5403.1019 по КК на район „А.“, [населено място], одобрена със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК-София, при граници: ПИ № 10135.5403.3123, ПИ с № 10135.5403.9503, ПИ № 10135.5403.3124 и ПИ № 10135.5403.1018.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че постановявайки обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, както следва:

1. Следва ли след като по делото липсват доказателства, че процесният имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, и такива, че имотът е незаявен и невъзстановен, да се приеме, че е неприложима разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и имотът може да бъде придобит на основание изтекла придобивна давност по отношение на общината;

2.Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, в негова тежест ли е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ;

3.Следва ли след като територията, в която попада процесният имот представлява зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, то да се приеме, че абсолютно всички имоти, попадащи в околовръстния полигон на тази територия, имат земеделски характер и подлежат на заявяване и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ;

4.Съществува ли правна възможност за придобиване по давност на недвижим имот – частна общинска собственост, в периода 01.06.1996г.-01.06.2006г. с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС/отм./ и §1 ЗД на ЗС/ДВ.бр.46 и бр.105/2006г./.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Д. С. Ж., Т. Я. Ж. и Ю. Я. П. са предявили срещу [община] искове за признаване за установено, че притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот с твърдение, че са придобили правото на собственост по давност чрез упражняване на владение в периода от 1983г. до предявяването на иска /23.12.2015г./.

С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни.

Прието е, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният недвижим имот е имал характер на земеделска земя по смисъла на чл.2 от този закон и с оглед на това е подлежал на възстановяване по реда на този закон. Съображенията в тази насока са изведени от обстоятелството, че на наследодателя на предявилите иска лица през 1983г. по реда на ПМС №11/02.03.1982г. /който акт е изрично посочен в разпоредбата на §63 ПЗР ЗСПЗЗ/ е предоставено ползването на имота; имотът попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, т.е. в територия стопанисвана и обработвана от ТКЗС, респ. ДЗС или земята е била обобществена; части от предоставения за ползване имот са възстановени на бившите собственици, съответно техните наследници, по реда на ЗСПЗЗ /решение №574/07.12.1998г. на ПК-В. на П. П. Х. и решение №616/14.06.1999г. на ПК-В. на И. А. Ж./. С оглед на това е прието, че по отношение на процесния имот приложение следва да намери разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съгласно която по отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ /включени в обхвата на чл.10 ЗСПЗЗ/, изтеклата до 21.11.1997г. придобивната давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е. от 22.11.1997г.

Предвид обстоятелството, че имот с пл.№1019 по ПНИ на СО “Б.-юг“ е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, че за него не са подавани заявления за възстановяването му в предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ срокове, както и с оглед липсата на доказателства имотът да е придобит по реда и при условията на §4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че по отношение на този имот е налице хипотезата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, т.е. че същият е общинска собственост и по отношение на него е приложим въведеният с §1 ЗС, последна редакция ДВ.бр.107/2014г. мораториум, съгласно който за периода от 01.06.2006г. до 31.12.2017г. давността спира да тече.

Досежно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ въззивният съд е изложил съображения, че в приложното й поле се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т.е. земи, попадащи в обхвата на чл.10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и§4б ПЗР ЗСПЗЗ, като частна хипотеза на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ. Проведено е разграничение с разпоредбата на чл.24 ЗСПЗЗ, като са изложени съображения, че земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост, както и че придобиването на правото на собственост върху земите по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. С оглед на това е прието, че общината следва да установи, че процесният имот е имал земеделски характер, не е реституиран, не е изкупен от ползвателите по предвидения в §4 ПЗР ЗСПЗЗ ред, както и че не е държавен, които обстоятелства в случая са приети за установени от представените по делото доказателства. С тъй като по отношение на имота е налице хипотезата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, с оглед установения в §1 ЗС мораториум, че предявилите иска лица не са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение с начало 1983г. до предявяването на исковете /23.12.2015г./, тъй като давност в тяхна полза е започнала да тече от 22.11.1997г. /чл.5, ал.2 ЗСВСОНИ/, спряла е да тече до 31.12.2017г. и до 23.12.2015г. не е изтекъл предвиденият в чл79, ал.1 ЗС срок, макар да е установено, че фактическата власт върху имота е упражнявана в исковия период от тях и техния наследодател.

По поставените въпроси:

С оглед така изложените от въззивния съд съображения за правните последици от установените по делото факти, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли след като по делото липсват доказателства, че процесният имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, и такива, че имотът е незаявен и невъзстановен, да се приеме, че е неприложима разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и имотът може да бъде придобит на основание изтекла придобивна давност по отношение на общината.

Действително в приложеното към изложението решение №271/30.10.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№477/2012г. по така поставения въпрос е прието, че разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ установява средство за защита правата на лицата, които са заявили един имот за възстановяване по реда на ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, но не брани правата на други лица, вкл. на общината или държавата по отношение на имущества, които същите претендират да притежават на съответното правно основание, както и че в отношенията между установилото фактическа власт върху имота лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност и лица, заявяващи самостоятелни права върху имота на основание, различно от проведено производство по възстановяване на собствеността, приложение намират правилата за прекъсване на давността, установени в ЗЗД и ЗС, но не и правилото на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Доколкото обаче въззивният съд е приел, че приложение следва да намери установената в разпоредба на ЗС забрана за придобиване по давност на правото на собственост върху имот-частна общинска собственост и това е основното му съображение да приеме, че твърдяното от касаторите придобивно основание не се е осъществило, така поставеният въпрос сам по себе си не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване-до влизане на ЗСПЗЗ в сила наследодателят на предявилите иска лица е упражнявал фактическата власт върху имота в качеството си на ползвател, а от момента на прекратяване на правото на ползване с влизането на ЗСПЗЗ в сила до установяването на забраната за придобиване право на собственост върху имоти, които са държавна, респ. общинска собственост не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, е в негова тежест да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

В представеното с изложението решение №488/19.12.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1403/2010г. е прието, че онзи, който в съдебен процес оспорва възможността за придобиване на недвижим имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Аналогичен извод се съдържа и в обжалваното решение на Окръжен съд-Варна – прието е, че общината следва да установи, че процесният имот е имал земеделски характер, не е реституиран, не е изкупен от ползвателите по предвидения в §4 ПЗР ЗСПЗЗ ред, както и че не е държавен, които обстоятелства в случая са приети за установени от представените по делото доказателства, вкл. удостоверението за предоставено на праводателя на касаторите право на ползване върху имота. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли след като територията, в която попада процесният имот представлява зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, то да се приеме, че абсолютно всички имоти, попадащи в околовръстния полигон на тази територия, имат земеделски характер и подлежат на заявяване и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Действително в представените с изложението решения на тричленни състави на ВКС /решение №488/19.12.2011г. на Първо Го на ВКС по гр.д.№1403/2010г. и решение №21/04.02.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1327/2009г. е прието, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер, а във всички случаи е необходимо това обстоятелство да бъде установено по делото. Същият извод обаче е направил и съставът на ГО на Окръжен съд-Варна при постановяване на обжалваното решение – изводът за земеделския характер на имота не е основан на констатацията, че същият попада в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а изрично са изложени съображения, че земеделският характер на имота следва да се приеме за установен с оглед събраните по делото доказателства, вкл. установяващите факта на предоставяне на процесния имот за ползване на наследодателя на предявилите иска лица като хавра. С оглед на това така поставеният въпрос не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по въпроса съществува ли правна възможност за придобиване по давност на недвижим имот – частна общинска собственост, в периода 01.06.1996г.-01.06.2006г. с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС/отм./ и §1 ЗД на ЗС/ДВ.бр.46 и бр.105/2006г./.

Изразеното в обжалваното решение становище досежно възможността за придобиване по давност на недвижим имот-частна общинска собственост, в периода 01.06.1996г.-01.06.2006г. не противоречи на съдържащото се в представените с изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС /решение №251/27.12.2012г- на Второ ГО на ВКС по гр.д.№429/2012г.; решение №558/07.01.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№269/2010г./, доколкото в обжалваното решение подобна възможност не е принципно отречена – изводът на въззивния съд се основава на обстоятелството, че като възможен начален момент, от който придобивната давност започва да тече е приет моментът на влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, към който момент вече е установена забрана за придобиване по давност и на имоти-частна общинска собственост, за което вече бяха изложени съображения по-горе. В случая обаче по отношение началния момент, от който придобивна давност може да започне да тече, следва да се вземе предвид и трайно установената практика на тричленни състави на ВКС, според която за имоти в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, правото на собственост върху които не е било придобито по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ до 1997г., придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, чрез който обектът на придобиване бива надлежно индивидуализиран, вкл. чрез отделянето на онези части от предоставен за ползване имот, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както в настоящия случай /решение №125/27.05.2014г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№114/2014г.; решение №185/25.06.2013г. на Първо ГО на вКС по гр.д.№2066/2013г. и посочените в него решения на тричленни състави на ГК на ВКС, както и решение №203/18.10.2016г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1703/2016г., в което е прието, че по въпроса за приложението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, както и за възможността земеделски имот да бъде придобит по давност, меродавно е обстоятелството дали процедурата по възстановяване на собствеността за съответната територия е приключила/. В случая ПНИ е одобрен със заповед № РД-1-7706-467/04.12.2002г. на областния управител на Област В., към който момент вече действа установената от законодателя забрана за придобиване по давност на имоти, частна общинска собственост. Поради това дадените в представените с изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС разрешения следва да се приемат за неприложими към настоящия случай, въпреки формалното наличие на противоречиво разрешаване по въпроса за приложимостта на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ – основният въпрос в случая досежно началния момент, от който придобивната давност започва да тече, а именно, моментът на влизане на ПНИ в сила, не е поставен на разглеждане, а ако беше поставен, крайният изход на спора не би се променил.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение