Определение № 1992 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Управителят на НЗОК е подал искане за изменение на решение № 11964 от 05.12.2023 г. по адм.д. № 9816/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, в частта за разноските, с което Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на "Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД разноски по делото в размер на 18000 лв., като иска да се отмени присъждането на разноски на ответната страна, евентуално да се измени постановеното решението в частта на разноски, като се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в съответствие с фактическата и правна сложност на делото Позовава се на т. 4 от тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС, като счита, че в производство за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК / съответстващ на чл. 239, т.4 АПК/ разноски се присъждат само на молителя когато молбата е уважена. Излага доводи, че молбата, постъпила от ответната страна, в проведеното открито съдебно заседание от 16.11.2023 г. /на което не са присъствали/ не е представена за становище на искателя/молителя, поради което е било невъзможно от ответната страна да се направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че независимо, че в срока до приключване на устните състезания не е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, не би следвало този срок да се преклудира, ако подаде молба по чл. 248 от ГПК своевременно, след узнаване на решението. Разполага с възможността да възрази в настоящото производството по чл. 248 ГПК, като във всеки случай следва да се преценява дали страната е могла да вземе отношение по искането за присъждане на разноски. Съдът не е извършил надлежна размяна на книжата и това е попречило на своевременното отправяне на възражението. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че задължението за разноски за страната не може да бъде поставено в зависимост от качеството й в процеса - на жалбоподател или ответник, позовава се съдебна практика. Сочи, че молбата за присъждане на разноски е депозирана на 12.10.2023 г., както е записано в протокола от съдебното заседание на 16.11.2023 г, не е уредено законово задължение да се връчи копие от молбата по чл. 80 ГПК за присъждане на разноски, по делото е могло да се направи справка и молбата е докладвана в съдебно заседание, на искателя е осигурена процесуална възможност да направи възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение. Разноски се дължат с оглед изхода на делото и липсва своевременно направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Делото е свързано с определен материален интерес. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 248 ГПК. Разгледано по същество е неоснователно. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикан правен спор, поради което не може да бъде поставено в зависимост от от това дали искането за отмяна е уважено. Тълкувателното решение има предвид, че разноските се присъждат в производството по отмяна по т. 4, но не и че не се присъждат разноски при отхвърляне, не уважаване на искането за отмяна. В този смисъл решение по гр.д. № 1576/2019 г. на ВКС. В представения от ответника писмен отговор по искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е направено искане за присъждане на разноски в съдебното производство, като е заявено, че за разноските ще се представи списък. С молба постъпила по делото на 12.10.2023 г. е поискано присъждане на разноски по делото по представен списък по чл. 80 ГПК, като са приложени договор за предоставяне на правни услуги, фактура и извлечение от банкова сметка. Молбата е докладвана в съдебно заседание на 16.11.2023 г. в което не се е явил представител на ответната страна. Основателни са доводите, че след представянето на молбата и в съдебно заседание страната е имала процесуална възможност да направи възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Молбата е представена един месец преди съдебното заседание и на страната може да се връчи копие в съдебно заседание на което има възможност да присъства. Книжа между страните се разменят извън съдебно заседание, в случая е проведено открито заседание за което искателят е бил призован и молбата за присъждане на разноски е докладвана заедно с приложените писмени доказателства. Както е посочено и в решението, възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение не е направено до приключване на устните състезания по делото. От друга страна договореното адвокатско възнаграждение е размера по чл. 8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес от 261000 лв. /при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв./, което включително ДДС, съгласно пар.2а от ДР на наредбата е в договорения размер. Няма данни в случая възнаграждението да подлежи на двойно облагане с данък върху добавената стойност. В случая има материален интерес, тъй като искането е за отмяна по чл. 237, т. 4 АПК като неправилно на влязло в сила съдебно решение за задължение за плащане на сума. Дори да не се приложи Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая делото е със значителен материален интерес, фактическа и правна сложност, което според настоящия състав дава основание за присъждане на договореното адвокатско възнаграждение и при отчитане на незадължителността на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.7.2009 г., съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав