Определение № 2814 от 08.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1621/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадената от Й. К. К., в качеството му на постоянен синдик на „Йел България“ ООД/н/, [населено място], частна жалба, срещу определение № 1602/28.05.2025г. по т.д.№ 573 по описа на ВКС за 2025г., с което се връща подадената от него касационна жалба срещу решение № 29/10.01.2025г. по възз.гр.д.№ 11816/2024г. на ОС - Варна, прекратява се производството по т.д.№ 573 по описа на ВКС за 2025г.и в тежест на „Йел България“ ООД/н/ се присъждат разноски в касационното производство, на осн. чл.78, ал.4, във вр. с чл.81 ГПК, която да се събере от масата на несъстоятелността. Синдикът не оспорва, че предявеният иск е за попълване на масата на несъстоятелността, но намира за неправилен извода за търговския характер на делото. Изтъква, че предявеният иск не е сред посочените в чл.649 ТЗ и, че търсената отговорност на ответника произтича от качеството му на пазач на запорираното вземане и е на извъндоговорно основание. Ето защо счита, че делото е гражданско, а касационната жалба е допустима, предвид цената на иска/14 307.98лв., която надвишава прага за допускане на касационно обжалване по граждански дела от 5000лв. По тези съображения искането е за отмяна на обжалваното определение. В подадения чрез адв.В. Я. от САК писмен отговор насрещната страна, ответникът „Айкарт“ АД, [населено място], оспорва основателността на частната жалба и моли за отхвърлянето й. Съставът на I т.о., въз основа на въведените доводи и данните по делото и в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК за цялостна проверка на законосъобразността на определението в обжалваната част, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото, гр.д.4891/2023 на РС - Варна, е образувано по предявения от синдика на „Йел България“ ООД/н/, [населено място], иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника-търговско дружество, за извършеното от него плащане от откритата при него сметка на дружеството в несъстоятелност на сумата 14 307.98лв. след вписването в ТРРЮЛНЦ на 11.05.2021г. на решение № 114/05.05.2021г. по т.д.№ 1093/2020г. на ОС - Варна, с което е открито производство по несъстоятелност „Йел България“ ООД, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г., допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и то е обявено в несъстоятелност. Сезиран с въззивна жалба на синдика на дружеството в несъстоятелност срещу първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е обезсилил решението и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че синдикът няма самостоятелна процесуална легитимация да предяви иска, тъй като той няма характер на обусловен иск по чл.649, ал.2 ТЗ, предвид липсата на предявяване и успешно провеждане на някой от специалните искове, чието предназначение е за попълване на масата на несъстоятелността. Първият състав е приел, че делото е търговско, тъй като неговият предмет/заявеното с иска субективно право/ е функционално обвързан с търговска сделка по чл.286, ал.1 ТЗ/сделка между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие/ – сключеният между страните договор за платежна услуга от 09.03.2018., а според твърденията на синдика воденият иск е за попълване на масата на несъстоятелността. Ето защо и, тъй като неговата парична оценка/цената на иска/ е под прага за допускане на касационно обжалване по търговски дела от 20 000лв. е оставил касационната жалба без разглеждане и е прекратил производството по нея. Тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. В мотивите към ТР № 3/23.02.2022г. по т.д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС е изяснено следното: Обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид – облигационно, вещно, семейно, трудово и др. – делото е гражданско. По посочения обективен критерий, като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на ТЗ и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част III от ТЗ сделки, независимо от родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора/ чл.365-378 ГПК, макар не всички от тях да съдържат правна уредба в ТЗ. Изрично изброените в чл.365 ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Същевременно в хипотези, в които цената на иска не надхвърля 25 000лв., посочените в чл.365, т.1,т.2 и т.5 спорове се разглеждат от съответния районен съд по общия исков ред, но това не променя вида на делото като търговско. При съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. Независимо от това, че в случая делото е образувано и разгледано от районния съд по реда на общия исков процес, а дадената правна квалификация е чл.49 ЗЗД/ от първата инстанция/, съответно чл.452, ал.3 ГПК/от въззивния съд/, характерът на делото следва да се определи като търговски, предвид функционалната обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество и на двете страни, едно от които- ищецът, е търговско дружество в несъстоятелност, и предявяването на иска от синдика с цел попълване масата на несъстоятелността. Ето защо е приложимо ограничението за достъп до касационен контрол по търговски дела по чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК. Тъй като въззивното решение е постановено по иск с цена под 20 000лв./ 14 307.98лв./, депозираната срещу него касационна жалба е недопустима. При съвпадане с изводите на първия състав, определението следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: