Решение № 1133 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2014 г.

Решение № 1133 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2014 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 19а, ал. 5 ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба, подадена от Иван Костов Иванов чрез процесуалния му представител - адвокат Христо Цветанов Христов против заповед № РД46-63 от 17.03.3014 г. на министъра на земеделието и храните. С нея му е отказано право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ в качеството му на наследник на Керана Иванова Динкова, поради непредставяне на нормативно изискуем документ по чл. 19, ал. 2, т. 6 ППЗСПЗЗ. Прави възражение за допуснати съществени нарушения на производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК.

Ответната страни - министър на земеделието и храните изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Административното производство е по реда на чл. 19а, ал. 1 и следващите от ППЗСПЗЗ. От приложената преписка се установяват следните факти:

1. На 16.08.2007 г., Иван Костов Иванов, като наследник на Керана Иванова Динкова е подал искане за обезщетяване за изоставено от наследодателката му имущество при изселването й от Кралство Гърция през 1926 г. Описал е детайлно седем имота, за които претендира обезщетяване с компенсационни бонове. Към молбата е приложил удостоверение за наследници на Коста Иванов Динков, издадено на 22.03.2007 г. В удостоверението Иван Костов Иванов е вписан под № 2, като син на наследодателя. Приложил е изселническата преписка на Керана Иванова Динкова, съдържаща: Свидетелство за етническо малцинство за изселената Керана Иванова Динкова, напуснала на 25.03.1923 г.; Молба за ликвидиране на описаните имоти. Именно тези имоти фигурират и в искането за обезщетяване; Декларация за изселване.

2. С писмо от 11.12.2007 г. от директора на Дирекция "Поземлени отношения" в МЗХ, жалбоподателят е уведомен за задължението му по чл. 19а, ал. 2, т. 6 ППЗСПЗЗ да представи удостоверение за наследници на Керана Иванова Динкова, за която е приложил архивни документи и иска обезщетяване. Писмото е получено от заявителя на 14.12.2007 г. Той не е представил никакви документи.

3. С ново писмо от 2.09.2009 г., административният орган е изпратил нови подробни указания на заявителя, как да се снабди с необходимите документи. Писмото е получено от него на 7.09.2009 г.

4. На 17.03.2010 г., заявителят е представил по преписката две удостоверения за наследници: Първото е от 19.12.2007 г. и отразява, че Керана Иванова Динкова, родена на 13.04.1886 г. и починала на 12.10.1955 г. не е оставила наследници. Второто е от 26.02.2010 г. за смъртта и наследниците на Иван Донков Караначов, роден на 5.05.1871 г. и починал на 5.02.1952 г. В пункт 2 от удостоверението, като наследник е вписан заявителят в качеството му на внук.

5. С писмо изх. № АО-1157 от 3.08.2010 г., министърът е прекратил административното производство на основание чл. 56, ал. 2 АПК.

6. След проведена процедура по оспорване на акта за прекратяване, съдът с определение № 7804 от 3.06.2011 г. по адм. дело № 15348/2010 г. на ВАС, четвърто отделение го е отменил. В мотивите на определението се е позовал на липса на законово основание за прекратяване на преписката, доколкото липсата на легитимация на заявителя, като наследник на твърдяната наследодателка е от значение за изхода на спора по същество, а не обуславя редовността и допустимостта на претенцията за обезщетяване. Едновременно с отмяната на административния акт, съдът е върнал преписката за произнасяне по същество. Определението е оставено в сила с определение № 12131 от 29.09.2011 г. по адм. дело № 11111/2011 г. на ВАС, петчленен състав.

7. Веднага след постановяване на първоинстанционното определение и преди подаването на частна жалба от министъра на земеделието и храните, Иван Костов Иванов е депозирал молба от 21.06.2011 г. В нея се е позовал на допусната в заявлението си от 16.08.2007 г. явна фактическа грешка с посочване, като наследодател на Керана Иванова Динкова, родена на 13.04.1886 г. в Гърция, вместо на наследодателя му - Коста Иванов Динков, починал на 18.10.1978 г. В абзац втори от молбата е поискал заявлението му занапред да се счете, като подадено от наследници на Коста Иванов Динков. Представил е ново удостоверение за наследници от 21.12.2007 г., което напълно повтаря съдържанието на приложеното към искането за обезщетяване удостоверение за наследници от 22.03.2007 г. В молбата от 21.06.2011 г., заявителят изрично е посочил в края на първия абзац, че Керана Иванова Динкова няма нищо общо с имотите, за които той претендира следващото му се по закон обезщетение. В същото време при извършената от съда съпоставка на описаните в искането му рег. индекс № АО-1157 от 16.08.2007 г. седем имота, се установи, че те буквално повтарят седемте имота, описани в Молба за ликвидиране от изселения бежанец Керана Иванова Динкова.

8. Вместо да се произнесе по промененото искане - относно допустимостта да се твърди наличие на явна фактическа грешка и евентуално за основателността на претенцията за обезщетяване на наследници на Коста Иванов Динков, административният орган с ново писмо от 22.11.2011 г. за пореден път е изисквал от заявителя представяне на документи, легитимиращи го, като наследник на Керана Иванова Динкова. Писмото е получено от заявителя на 25.11.2011 г. и е оставено без отговор.

9. Две години по-късно - на 19.04.2013 г. на заседание по протокол № 131, комисия по чл. 19а, ал. 3 ППЗСПЗЗ е разгледала заявление със заявител Иван Костов Иванов, като наследник на Керана Иванова Динкова. Констатирала е липса на доказателства, установяващи наследствена връзка между двамата. Позовала се е на липса на изискуемото по чл. 19а, ал. 2, т. 6 ППЗСПЗЗ удостоверение за наследници и е изразила становище за отказване право на обезщетяване.

10. Становището на комисията е изцяло възприето от министъра на земеделието и храните. Със заповед № РД 46-63 от 17.03.2014 г., той е отказал право на обезщетение по искане от 16.08.2007 г., подадено от Иван Костов Иванов в качеството му на наследник на Керана Иванова Динкова.

Приетите от съда за установени факти по делото, налагат правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Същата е постановено по искане, по което заявителят сам е десезирал министъра. Той се е позовал на явна фактическа грешка в посочването на наследодателя, от изселването на който претендира обезщетяване. С постъпването на молбата на 21.06.2011 г. пред административния орган - л. 39 от настоящото дело, е извършена съществена промяна в претенцията на заявителя, като от този момент той е претендирал обезщетение в качеството си на наследник, не на Керана Иванова Динкова, а на Коста Иванов Динков. Ето защо министърът е бил длъжен да обсъди допустимостта на извършената под форма на твърдение за явна фактическа грешка промяна в наследодателя, от когото се претендира право на обезщетяване. За целта е следвало да вземе предвид цялостното съдържание на заявлението за обезщетяване от 16.08.2007 г. и приложената към него изселническа преписка за изселилия се бежанец Керана Иванова Динкова. Още повече, че законодателят е обвързал правната възможност на наследниците на такива български граждани да претендират обезщетяване със срокове, които са преклузивни по характера си. В хипотезата на приета за допусната явна фактическа грешка, то административният орган е следвало да се произнесе по доказаността на претенцията на Иван Костов Иванов, но като наследник на Коста Иванов Динков, а не като наследник на Керана Иванова Динкова и то на базата на представените от него писмени доказателства. Вместо това министърът се е произнесъл по искане, което заявителят не е поддържал, с което е допуснал нарушение на административно процесуалните правила. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Заповедта следва да се отмени и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при изпълнение на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Разноски в полза на жалбоподателя не се дължат, тъй като няма направено искане за присъждането им.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение