Определение № 10999 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. К., с [ЕГН], приподписана от адв. Р., срещу Определение № 1025 от 02.08.2024 г., постановено по адм. д. № 271 по описа на Административен съд - Габрово (АС - Габрово) за 2024 г. С обжалваното определение предявената от К. жалба срещу Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово е оставена без разглеждане и е прекратено производството по адм. д. № 271 по описа на АС - Габрово за 2024 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Обръща се внимание на факта, че в Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, с което е потвърден Акт за установяване на задължения по декларация № А 000514 от 10.05.2024 г., изрично е вписано, че именно решението подлежи на обжалване. Сочи се, че в отговор на съдебното разпореждане от 19.07.2024 г. частната жалбоподателка е направила уточнение, че обжалва решението от 11.06.2024 г., с което е оставен в сила посоченият акт от 10.05.2024 г., в частта касаеща имот в гр. Габрово, [улица]. Поддържа становище, че от това изречение се извежда ясната й воля, че обжалва самия акт от 10.05.2024 г., а неразбирането на това от съда не означава, че не е изпълнила разпореждането от 19.07.2024 г. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от първоинстанционния съд. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, който прегражда за К. по-нататъшното развитие на производството и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил даденото до К. указание с разпореждането от 19.07.2024 г. и представения от нея отговор в негово изпълнение. С аргументи от разпоредбите на чл. 156, ал. 1 - 3 ДОПК и чл. 107, ал. 4 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, съдът направил извод, че предявената жалба срещу Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, с което е потвърден Акт за установяване на задължения по декларация № А 000514 от 10.05.2024 г., е недопустима. Позовал се и на дадените до настоящата частна жалбоподателка разяснения относно предмета на оспорване в изпълнение на задължението, което съдът има по чл. 171, ал. 5 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. В заключение направил извод за липса на абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство – подлежащ на обжалване акт, който да е оспорен от К.. По тези причини съдът постановил обжалваното определение. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на оспорването. Принципно правилни и споделими са съображенията на съда, свързани с конкретизиране предмета на оспорване, но с оглед конкретиката на казуса те не държат сметка за това, че К. е била въведена в заблуждение по този въпрос от администрацията, на което именно обстоятелство тя се позовава и в частната жалба. Обосновано на съдържанието на решението от 11.06.2024 г. е възражението на частната жалбоподателка, че в него е вписано указание до нея за това, че то (решението) подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му чрез решаващия орган пред АС – Габрово. В този смисъл и при съобразяване направеното от К. уточнение относно предмета на оспорване, обективирано в молбата й от 29.07.2024 г., първоинстанционният съд е следвало да приеме, че волята й да оспори акта от 10.05.2024 г. в частта относно имота на «, потвърден в тази част с решението от 11.06.2024 г. е ясна и може да бъде изведена от изявлението й. Ето защо, при така установените обстоятелства и оплакването на частната жалбоподателка относно заблуждаващите я указания на администрацията, които съдът не взел предвид, неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на предявеното оспорване. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до обратен извод, който не съвпада със становището на настоящия съдебен състав, обжалваното определение подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на същия състав на АС - Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на Акт за установяване на задължения по декларация № А 000514 от 10.05.2024 г., съставен от старши експерт В. Минковска, в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, потвърден с Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, в частта относно имота на частната жалбоподателка, находящ се в гр. Габрово, [улица], при съобразяване на мотивите на настоящото определение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение