Определение № 185 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 400/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лизинг финанс“ ЕАД срещу протоколно определение от 13.02.2023 г. по в.т.д.№1013/2022 г. на САС, с което производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.№20221110158548/2022 г. на СРС. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като изходът на спора по конститутивния иск по чл.517, ал.4 от ГПК, предмет на в.т.д.№1013/2022 г. на САС, не е обусловен от решението по иска по чл.439 от ГПК /по който е образувано гр.д.№20221110158548/2022 г. на СРС/ за погасено по давност вземане, събирането на което се извършва чрез изпълнение върху дяловете на длъжника – уважаването на иска по чл.439 от ГПК не би довело до установяване, че вземането е удовлетворено, респективно няма да погаси материалното право на парично вземане. Ответникът по частната жалба „3 Ес догс“ ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че изходът на спора по конститутивния иск по чл.517, ал.4 от ГПК, предмет на в.т.д.№1013/2022 г. на САС е обусловен от решението по иска по чл.439 от ГПК /по който е образувано гр.д.№20221110158548/2022 г. на СРС/ за погасено по давност вземане, събирането на което се извършва чрез изпълнение върху дяловете на длъжника. Постановеното от въззивния състав определение е правилно, тъй като направеният извод за наличие на преюдициалност е в съответствие с трайната практика на ВКС по въпроса относно необходимостта от спиране на производството по иск по чл.517, ал.4 от ГПК при висящ спор относно вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното производство, по което ищецът се легитимира като взискател. Съобразно визираната практика, надлежен ищец по иска по чл.517, ал.4 от ГПК е взискателят по образувано срещу собственика на капитала на прекратяваното дружество изпълнително производство. Притежаването на това качество е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът във всяко положение на делото следи служебно, тъй като при отпадането му в хода на процеса, образуваното производство по иска по чл.517, ал.4 от ГПК подлежи на прекратяване. При отказ на съда, разглеждащ последния, да уважи искането за спиране поради преюдициалност на спора по предявен иск относно вземането и произнасяне по същество с решение за прекратяване на дружеството, въззивното решение ще бъде недопустимо, ако в резултат на изхода на спора относно вземането, изпълнителното производство за събирането му бъде прекратено. С прекратяването му, качеството на ищеца по иска по чл.517 от ГПК на кредитор и взискател отпада, от което произтича необходимостта от спиране на производството по иска по чл.517 от ГПК - ако бъде уважен конститутивният иск и качеството на ищеца на кредитор и взискател е предмет на висящ спор, в който то може да бъде отречено, последиците от прекратяването на юридическото лице - трета за правоотношението между длъжника и взискателя страна, не биха могли да бъдат заличени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение