Определение № 299 от 05.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2596/2018 г.
ВКСIV гражданско отделение05.07.2018 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение от 20.04.2018г., постановено по гр.д. № 4086/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е върната касационна жалба с вх.№7228/27.07.2017г. на И. Л. Г., подадена срещу решение от 04.05.2017г. по гр.д.№40/2017г. на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото на състава на трето г.о. на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по касационна жалба с вх.№7228/27.07.2017г. на И. Л. Г., подадена срещу решение от 04.05.2017г. по гр.д.№40/2017г. на Бургаски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 20.04.2018г., постановено по гр.д. № 4086/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е върната касационна жалба с вх.№7228/27.07.2017г. на И. Л. Г., подадена срещу решение от 04.05.2017г. по гр.д.№40/2017г. на Бургаски апелативен съд. Частният жалбоподател – И. Л. Г. поддържа доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено, като касационната й жалба бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С определение от 14.03.2018г. по гр.д.№4086/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на решение от 04.05.2017г. по гр.д.№40/2017г. на Бургаски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за сумата 923 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Указано е на жалбоподателката И. Л. да внесе сумата 5 лева държавна такса по сметката на ВКС. Съобщение с указанията е получено на 29.03.2018г. от Л. Г., като е направено отбелязване, че е син на жалбоподателката. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., е приел че жалбоподателката в дадения й от съда срок не е внесла дължимата се държавна такса и върнал касационната й жалба. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение е неправилно. В разпоредбата на чл.46, ал.2 ГПК действително е предвидена възможност съобщение по делото да може да бъде връчено на всеки от домашните на адресата, но е необходимо това лице да е пълнолетно. В случая в приложеното към делото съобщение има посочени двете имена на лицето, получило го и е отразено, че е син на жалбоподателката, но не е направено удостоверяване от връчителя, че лицето е пълнолетно. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на състава на ВКС, ІІІ г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба на И. Л., като й бъде съобщено надлежно, че следва да внесе дължимата се държавна такса. Предвид изложените съображения, съдът