Определение № 4688 от 17.10.2024 г. на ВКС по д. № 1660/2023 г.
ВКС17.10.2024 г.докладчик Геника Михайлова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 935/24.06.2022 г. по гр.д. № 2943/2021 г. по гр.д. № 4594/2018 г. на Софийския апелативен съд в допуснатата до касационно обжалване част и решение № 261817/15.12.2020 г. по гр.д. № 4594/2018 г. на Софийски градски съд в частта по отхвърлените искове на В. Е. Л. срещу М. П. Н. за прогласяване на договора по н.а. № 26/25.01.2018 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, пр. 3 ЗЗД и за унищожаване на този договор на основание чл. 33 ЗЗД и прекратява касационното производство на основание чл. 231, ал. 1 ГПК. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Делото е образувано по касационна жалба на В. Е. Л. срещу решение № 935/24.06.2022 г. по гр.д. № 2943/2021 г. по гр.д. № 4594/2018 г., с което Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 261817/15.12.2020 г. по гр.д. № 4594/2018 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил искове за недействителност на договор по н.а. № 26/25.01.2018 г, с който ищецът В. Е. Л. прехвърля единствения си апартамент в [населено място] на ответника М. П. Н. срещу задължение за плащане на месечна издръжка (рента) в размер на сумата 150.00 лв. до края на живота на прехвърлителя, запазвайки си пожизненото право на ползване. Въззивният съд е разгледал исковете при условията на евентуалност и в следната поредност: за унищожаване на договора като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия (чл. 33 ЗЗД); за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие на прехвърлителя (чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД); за прогласяване нищожността на договора поради нееквивалентност на насрещните престации в степен, накърняваща добрите нрави (чл. 26, ал. 1, изр. 1, пр. 3 ЗЗД), и за унищожаване поради това, че към сключването на договора прехвърлителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си (чл. 31 ЗЗД). С определение № 438/31.01.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на В. Е. Л. срещу М. П. Н. за прогласяване на договора по н.а. № 26/25.01.2018 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, пр. 3 ЗЗД и за унищожаване на договора на основание чл. 33 ЗЗД. С протоколно определение от 09.04.2024 г. касационното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК по съгласие на страните. Определението е влязло в сила на 16.10.2024 г. В шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК никоя от страните не е поискала възобновяване. Поради това подлежат на обезсилване въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и първоинстанционното решение в частта по отхвърлените искове по чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по чл. 33 ЗЗД, като касационното производство следва да се прекрати. При тези мотиви, съдът