Определение № 5824 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4837/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, срещу определение № 10266/16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 6428/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК е отхвърлено искането на дружеството за изменение в частта за разноските на решение № 5342/10.02.2026 г., постановено по цитираното по-горе дело. В частната жалба се твърди неправилност на определението като постановено в нарушение на задължителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпросите, свързани с преценката за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Иска се от настоящата инстанция да отмени оспореното определение, като съобразно принципите на пропорционалност и справедливост намали присъденото в полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение до размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената правна работа от неговия процесуален представител адв. М. Мавров. Ответникът – К. Т. Т., чрез пълномощника си адв. М. Мавров, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли съдът да остави в сила обжалваното определение като правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и приложимата нормативна уредба, счита жалбата за неоснователна, поради следното: С решение № 5342/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 6428/2025 г. по описа на АССГ, е отменен мълчалив отказ на администратора на лични данни „Стик - Кредит“ АД по молба от 25.04.2025 г. на К. Т. Т. и преписката е върната на дружеството за произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението „Стик - Кредит“ АД е осъдено да заплати на Т. сумата от 495,95 евро (970 лева), разноски по делото, от които 10 лева – държавна такса и 960 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение е обсъден подробно въпросът за дължимите от търговското дружество разноски с оглед на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) и предвид направеното от дружеството възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Същите аргументи на съда са повторени и доразвити в процесното определение с предмет изменение на решението в частта за разноските. Съдът е посочил, че доколкото договореното и заплатено в случая възнаграждение в размер на 960 лева не превишава съществено предвидения в Наредбата ориентировъчен размер на възнаграждението за дела от вида на настоящото – 900 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата, то в случая не възниква необходимост от преценка за наличие на прекомерност, а оттам и за обсъждане и обосноваване на намесата на съда в договорните отношения между адвоката и клиента. В мотивите на обжалваното определение е посочено още, че съобразявайки обстоятелствата по делото в светлината на решението на СЕС по дело С-438/22, съдът не намира основание за ревизиране на преценката си относно размера на присъдените разноски. Определението е правилно като краен резултат, при следните допълващи съображения на касационната инстанция: Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК (в приложимата по делото редакция преди изм., ДВ, бр. 17 от 2026 г.), във вр. с чл. 144 от АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА) – в приложимата редакция преди изм., ДВ, бр. 17 от 2026 г. В съответствие с приложимата нормативна уредба първоинстанционният съд правилно е приел, че доказаният от жалбоподателя размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение не надвишава прекомерно предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата размер на възнаграждението за този вид дела – 900 лева. Макар да сочи, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата установява само ориентировъчен размер, от мотивите на първоинстанционния акт и тези на обжалваното определение следва, че съдът не намира основание за обсъждане по същество на възражението за прекомерност, доколкото необходимостта от това би възникнала в случай на уговорен и заплатен размер на възнаграждението над нормативно установения ориентир. Поради това и АССГ не е изложил конкретни съображения с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия по осъществяване на правната защита. Тези разсъждения на съда биха били достатъчни преди постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В съдебната практика се приема, че критериите, по които следва да се определи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, при направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното такова, са видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото, като изброяването не е изчерпателно. Целта на присъждането на разноски е да се възстанови материалното положение, съществуващо преди образуване на делото и да се репарират направените от невиновната страна разходи, въз основа на представените доказателства за извършването им. В настоящия случай, адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на жалбоподателя за производството по адм. дело № 6428/2025 г. по описа на АССГ, не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по подобен вид дела. В този смисъл е и указанието на СЕС по цитираното по-горе дело, съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, както и икономическия и правен контекст, в който делото се вписва. Същевременно така присъдената от съда сума (960 лева) отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия по предоставяне на правната услуга - в случая освен подготовката на жалбата на К. Т. до АССГ адв. М. Мавров е представил молба за изпълнение на съдебни указания и два броя молби за гледане на делото в отсъствие на страна с изложено в тях становище по хода на делото и по доказателствените искания, направени с жалбата. Налице е активно поведение от страна на процесуалния представител в хода на производството, с оглед на което действията му, съпоставени и с фактическата и правна сложност на делото, се явяват извършени в съответния обем, който обуславя като справедлив и пропорционален предвиденият в Наредбата размер на адвокатското възнаграждение за този вид дела. Поради това като е отхвърлил искането за изменение в частта за разноските на решението, досежно частта на присъденото адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан размер от 960 лева, АССГ е постановил законосъобразен правен резултат. Предвид изложеното няма основания за уважаване на частната жалба и атакуваното определение по чл. 176а от АПК следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение